Здравей.
Денят ти беше дълъг, нали?
Време е да спреш. И да си поемеш дъх...
Помисли за всичко, което днес те накара да се усмихнеш. Помисли за нещата, които те накараха да се почувстваш благодарен. Нещата, които прелетяха за миг през ума ти, преди отново да се впуснеш към следващата задача...
Помисли за себе си.
Фокусирай се върху себе си.
Седни. Няма значение къде. Може на някоя пейка в парка. А може и в някое пълно с хора кафене. Седни и се вслушай в ритъма на сърцето си. Почувствай го. Слей се с него. Спомни си как потрепва, когато чуеш любима стара песен.
Спомни си как потрепва, когато е щастливо. Позволи му да бъде щастливо.
Позволи на покоя да те изпълни. Дишай. Нека въздухът изпълва дробовете ти. Нека изпълва цялото ти същество.
Спомни си, че да си жив и да живееш са две различни неща. Това е разликата между изреченото без чувства „обичам те” и неизреченото „обичам те”, почувствано в прегръдката на един специален човек.
Обещай си, че от днес ще живееш. Ще обичаш. Обещай си, че от днес ще дишаш. Обещай си, че от днес ще мечтаеш. С пълни гърди. С освободен ум. С отворено сърце.
От днес ще виждаш отново залеза. От днес ще усещаш отново топлината в очите на човека срещу теб. От днес ще виждаш нещата такива, каквито са, а не каквито изглеждат.
От днес няма да бързаш. От днес няма да си даваш напразни обещания. От днес няма да си намираш оправдания. От днес ще се грижиш да себе си. От днес ще започнеш отново да обичаш себе си.
Обещай си, че от днес ще живееш.
Автор: Танви Дешмук
НАЗАД
