Може би не ги познаваш лично, но все пак ги срещаш. Всеки един от тях. Всеки ден. Те са неизменна част от живота наоколо. Те са гаранция, че Вселената си работи като хората и всичко в механизма й е наред. Дори да са досадни, неприятни или направо зли, с присъствието си тези хора поддържат космическия баланс здрав и непоклатим. На някои можеш да се натъкнеш и извън граница, но други определено са си местна запазена марка. Ето ги:
Кварталният пияница
Всъщност, той рядко е един. Обикновено са цяла компания. Събрали са се на пейката под блока. Сутрин, обед, вечер. Денонощно. Изпиват всичко налично в магазина. Има и мезе, задължително. Дискутират важни социално-политически проблеми с такъв хъс, че се чудиш дали, ако животът им се беше стекъл по друг начин, нямаше най-сетне да има кой да „оправи тази държава“. Псуват на висок глас, опитват се да те привлекат на по ракия. Досега не са получили съгласието ти, но знае ли човек. Има време. А и те са си там.
Очарователният непознат
Може да е съседът с голямото куче или приятелят на приятелката на най-добрия ти приятел, който срещаш напоследък, когато се събирате в парка в събота. Може да е случаен минувач на улицата или момчето зад щанда за сирена в супермаркета. Има нещо в него. Погледите ви се засичат и денят спонтанно става по-слъчнев, а проблемите - по-малко. Ясно ти е, че едва ли ще се случи нещо повече от това, но не е и нужно. Той е там, просто за да очарова с присъствието си и да те усмихне. Напълно достатъчно.
Сърдитата лелка
Тя е тази, която ще ти се скара, че говориш по телефона в трамвая. Или че дишаш. Тя никога не е доволна, вечно заговаря непознати с назидателно-наставнически тон и създава атмосфера на смут и напрежение в радиус от 100 метра от себе си. Няма начин да я омилостивиш, каквото и да правиш. Ако се съгласиш с казаното от нея, това може да провокира дори още по-голям изблик на гняв и възмущение. Не е добре да я гледаш в очите. Знае ли човек как ще реагира...
Любопитното детенце
Ще се приближи към теб, докато си пиеш кафето на слънце и най-спокойно ще започне да пипа чантата ти, телефона ти, теб и човека до теб с осанка на откривател. А ти няма да имаш абсолютно нищо против. За разлика от разтревожената му майка, която вече не знае на кой свят е след 5 счупени чужди играчки, едни изпуснати очила и четири разплакни момченца в рамките на последните 24 часа. Не е лесно. Но е сладко.
Подробната фризьорка
Отиваш само да ти вземе връхчетата, а се връщаш с куп излишна информация за любовницата на мъжа на момичето преди теб, за най-добрите превръзки на пазара в момента, новата котка на съседа й, как се прави баница с леща и т.н. Нещото, което обикновено отнема 10 минути, ти се струва като цял час, заради тоновете нови „полезни знания“, стоварени на главата ти. Но пък поне за миг си забравила за собствените си проблеми. Както и да напазаруваш, което осъзнаваш в последствие. Няма проблеми, поне подстригва добре и не взима много.
Човекът от градския транспорт
Всеки ден в 8:30 ч. го засичаш на спирката. После пътувате заедно 15 минути и той слиза. "Заедно" е силно казано, тъй като не си говорите, въпреки че се познавате от... Сякаш винаги сте се познавали, всъщност. Подозираш, че вече знаеш за този човек повече от майка му. Как обича кафето си, колко цигари пуши, докато чака автобуса. Какво чете. Чувала си го какво си говори по телефона и си знаела точно с кого. И всичко това, без дори да го забелязваш наистина. Той просто е част от фона на твоето ежедневие. Но ако изчезне, сигурно ще усетиш, че нещо се е променило.
Шумният тип
Седиш на маса в ресторант в петък вечер. Малко почивка, удоволствия, заслужен релакс. Но от съседната маса той не спира да се смее на висок глас и да разказва, викайки, истории от работното си място. Опитваш се да игнорираш шума и да проведеш на свой ред разговор със събеседника си, с когото и без това рядко се виждате. Но безуспешно. Успокояваш се, когато сервитьорката му прави забележка, след като всички от околните маси са на нокти, но това има ефект точно три минути и половина и после - пак. Това не е голяма драма. Проблемът може да се окаже по-сериозен, ако няма такъв човек наоколо. И всички някак странно гледат в теб, тъкмо докато разказваш какво се случи днес по обед в офиса...
Универсалният коцкар
Той обича женичките, обича ги всичките. Идва при теб на плажа, точно когато си дръзнала да си свалиш горнището, за да си изпечеш гърба, докато четеш и очаква от теб да се обърнеш, ако не заради него, то поне заради сладкия му и дружелюбен лабрадор. Идва при теб на бара, докато приятелката ти е в тоалетната, но когато среща греда се отдръпва. После ти отиваш до тоалетната и на излизане виждаш как говори с приятелката ти, която гледа по-отегчено от всякога. Но да не се тревожим за него. Доказано е, че винаги една от десет връзва. И той го знае. О, да, знае го много добре.
Досадният тийнейджър
Той никога не е сам. И точно за това е досаден. С приятели е. Всички сме били така, но това някак си не те успокоява в края на работния ден, когато искаш просто тишина. Хилят се, крещят, бутат се, говорят страшни глупости, с които ангажират всичко живо. Хормоните са си хормони, но и ние сме хора. Слушат музики с телефоните си, говорят на „братле“ дори на майка си, натискат се на седалката до бабата в метрото, скубят се, плачат, смеят се... И за всичко си имат оправдание. Пубертет. Де да можеше и ти така. Ама не става. Вече не.
Човекът с фаса на улицата
Може би най-неприятният тип от цялата поредица. Но за добро или зло той също има място под слънцето. Тъкмо слушаш любимата си нова песен в колата в началото на уикенда. Няма чак толкова тежко задръстване дори, а е час пик. Животът изглежда някак си по-светъл и розов. А и още не се е стъмнило. Пролетта е факт. Зеленина, птиченца, по-малко дрехи. И точно в този момент прозорецът до шофьорското място пред теб се отваря и някой си изхвърля фаса гръмко и невъзмутимо на улицата. Или направо целия пепелник. И пак мизерия... Нищо. Ще го превъзпитаме. Поне този.
НАЗАД
