Беше преди около 3 години, бях загубила надежда в любовта. Дори бях сигурна, че никой мъж не може да спечели сърцето ми.
Трябваше да отида до Бургас по работа, в този си период само тя ме спасяваше от черни мисли й и се бях отдала тотално. Наемаше ме човек, за когото бях чувала, че е женкар, но с тази си вибрация бях убедена, че няма да му се получи с мен и тръгнах без никакви притеснения.
В интерес на истината, когато го видях си помислих - "Уау, невероятен е!", но това беше само за секунда, после извърнах глава и се върнах към нормалното си състояние. Красив мъж, изключително интелигентен, което ме изненада. Очаквах съвсем друго.
Непоколебима в отношението си, че съм там само по работа, ситуацията ни събра в една стая, на едно легло за цяла нощ. След като бях прекарала деня с него и видях, че е прекрасно приятелски настроен, продължавах да нямам никакви опасения за развитието на вечерта.
Легнахме си и заспахме, без никакви наченки, че се харесваме. От ничия страна. Изумителното бе, че съдбата или пък нещо друго ни събуди по едно и също време, към 4 през нощта и без да си кажем и дума... правихме най-страхотния секс, който бях правила от години насам.
Бях озадачена... Не стига, че убежденията ми се разбиха на пух и прах, а и го харесах страшно много. Такава утопия цареше по между ни. Реших, че няма да си мисля глупости, но заспах с упреци че съм изключителна идиотка, че когато става дума за работа, изобщо не би трябвало да си позволявам такива своеволия... Но беше толкова вълшебно, толкова взаимно, толкова истинско... толкова!
Влязох в тези взаимоотношения с идеята, че всичко е тук и сега и няма да строя вятърни мелници, с които да се боря после. И така от ден на ден, от месец на месец, този мъж заживя с мен. Един ден се приближи, доста непринудено и ми подаде нещо. Вгледах се, беше невероятно красива мида (Той се занимава с подводен риболов).
Погледнах го очудено, а той ми обясни, че я носи от Индонезия. Мидата беше цяла - беше залепил двете й половини собственоръчно. Каза ми, че много трудно в природата се намират две половини на една мида, когато е била разделена, така както много трудно се намират двама толкова пасващи си хора като нас... Стоях вцепенена... Сълзите ми потекоха от очите, това беше неговият начин да ми каже, че ме обича и най-прекрасният подход да се загнезди дълбоко в сърцето ми.
Не след дълго му родих син. Сега живеем 6 месеца годишно в България и 6 в Индонезия. Ставаме всяка сутрин с благодарност, че се будим един до друг, сина ни расте и не спира да ни радва, а сестра му вече е на път.
Автор: Гергана Сапунджиева
НАЗАД
