Веднъж един човек попаднал в корабокрушение и бил изхвърлен с вълните на брега на необитаем остров. Бил единственият оцелял. Уплашен, той започнал денонощно да се моли на Господ, да го спаси. Всеки ден гледал в далечината, в надежда да види кораб, който да идва на помощ.
Изтощен от дългото чакане, той се примирил със съдбата си и построил колиба от изхвърлените на брега дъски. Отишъл да търси нещо за ядене, но когато се върнал, видял, че колибата му гори: гъст черен дим се издигал към облаците.
Най-страшното било, че в колибата били последните му вещи, които му били необходими, за да оцелее на острова. Той изгубил всичко. Не можел повече да търпи. Гняв и мъка изпълвали сърцето му.
- Господи, защо го направи? Защо постъпваш така с мен?
Но на другата сутрин се събудил от пронизващия рев от свирката на кораб. Корабът плавал към острова, за да го спаси.
- Как разбрахте, че съм тук? – попитал корабокрушенецът.
- Видяхме димът и разбрахме, че на острова има оцелели – отвърнал му капитана.
Изводът: Винаги може да започнеш всичко от начало! Независимо къде и на колко години си. Никога не се отчайвай. И никога не забравяй – всяко зло е за добро!
НАЗАД
