X

За онази наша безумна, невъзможна, обречена любов...

от в 10:00 на 26.02.2017 в Свободно време | Книги и цитати


За онази наша безумна, невъзможна, обречена любов...

За онази наша безумна, невъзможна, обречена любов... Снимка: womentravelblog.com

Една почти обречена Любов

 

Ще те обичам тихо. И от разстояние.

Ще ме боли от твоето отсъствие...

Ще си припомням твоето ухание,

очите ти, и допирът на пръстите...

Когато тихо спуска се нощта

и този град заспива уморен,

ще питам всяка мъничка звезда

къде си ти и мислиш ли за мен...

И само листите под моите пръсти

и моливът, докосващ ги с тъга,

зловещо тишината ще разкъсват,

за да напомнят колко съм сама.

Но тази самота - не ще разсееш,

защото, щом опиташ да преминеш

пропастта, която ни разделя

ще те погълне тя... и ще загинеш.

... Във друг живот - ще съм ти любовта.

Ти в този - ще ми бъдеш наказание.

Остава ми единствено това

да те обичам тихо.

И от разстояние...

Павлина Соколова



Теми   българска поезия | поезия | стихове | стихотворение

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.