Трупаме приятелства от училище, от квартала,
от преди десет години, от вчера...
А после времето отсява в най-ситното сито
и остават само няколко, които се събират в шепата ни.
Тези, които не се изплашиха от най-страшния ни образ,
и които биха скочили след нас в най-дълбокия ров, за да ни извадят от там.
За тези приятели, побрани в шепата,
си струва да разпилееш останалите!
Неизвестен автор
Виж още:
▶ Писмо до моите приятели
▶ 7 златни правила за това как да създадем приятели
▶ 10 причини да обичаме приятелите си, които винаги казват каквото мислят
НАЗАД
