Искам да споделя с теб тези прекрасни, тези болезнени, тези истински думи. Искам да ги споделя с теб и с нея... и със себе си...
В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летим в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/…
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива!
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива!
Автор: Мадлен Алгафари
НАЗАД
