Когато разбият сърцето ти, когато от любовта горчи, най-естественото нещо, което искаш да направиш, което започваш да правиш, е да градиш стени около себе си.
Стигаш до момент в живота си, в който предпочиташ да не допускаш хората до себе си. Да започнеш отново да им вярваш ти се струва невъзможно. И колкото повече мислиш за миналото и за болката, която то ти е донесло, колкото повече се самообвиняваш за грешните решения и неправилните избори, толкова повече се убеждаваш, че никога няма да откриеш щастието. Не вярваш, че душата ти може да се излекува. Не вярваш, че сърцето ти ще познае изцелението. Отказваш да отвориш очите си, защото не вярваш, че отново ще видиш светлината. Защото вече не вярваш в светлината.
Но ако продължаваш да живееш с тази представа за живота, ако продължаваш да се затваряш за живота, всъщност ще спреш да живееш.
Просто ще съществуваш. Ще блокираш пътя за всички благословии, за всички дарове, които вселената иска да ти изпрати. Ще обърнеш гръб на честни, обичащи и истински хора, които искат да влязат в живота ти. И в сърцето ти.
Не отричай любовта, само защото си познал раздялата. Не отричай надеждата, само защото си се сблъскал с разочарованието.
Не затваряй сърцето си за изцеляващата сила на живота. Дай си време. Дай си шанс. Позволи си да живееш. Позволи си отново да мечтаеш. Позволи си да бъдеш себе си.
Помни: всяко нещо се случва с причина. И причината е за добро! Имай търпение и ще видиш!
Автори: A & Z
НАЗАД
