Заблуди срещу истини: Неща, които казах, че никога няма да направя, но направих

9 870 прегледа 5 мин време за прочит 0 споделяния

Никога няма да крещя на скъпоценните ми деца, защото е лошо. И също, няма да бъда зла към тях абсолютно никога. Защото майка ми се държеше зле с мен, а аз обичам децата си повече отколкото майка ми някога е обичала мен.

Бракът и това да бъдеш родител са двете от най-идеализирани неща на планетата. Има толкова много елементи в това да отгледаш дете и да го превърнеш в отговорен възрастен, които въобще не обмисляме. А когато се замислим за тях, почти винаги използваме фразата „О, аз никога не би направила това. Аз винаги ще бъда/правя/имам .......“

И после се озоваваме там. И БУМ. Изведнъж всички придобива смисъл, а вие сте изправени пред желанието да купите на децата си промишлено количество храна от верига за бързо хранене, само за да успеете да ги накарате да ви оставят на мира или да млъкнат... или просто да са тихи за 5 минутки.

Викането

Заблудата: Никой не иска да признае пред себе си, какво остава за пред близки и приятели, че му се случва да вика по децата си. Случва се да загуби контрол над нещата, да не успее да премълчи. Проблемът идва от това, че преди да станем родители, всички се заричаме никога да не се разкрещяваме на децата си, защото това е ужасно, а всъщност – това е човешко.

Истината: 3-годишното ми дете ме удари. По лицето. След това последва викането. (Печелим бонус точки, ако се използваме разнообразни неприлични думи.)

Телевизията

Заблудата: Телевизията уврежда развитието на мозъка. Заради това, аз няма да позволявам на невръстните ми съкровища да гледат телевизия, а след като навършат три, позволеното количество ще е половин час на ден.

Истината: Ако не получа своите пет минутки спокойствие, мир и тишина, за да си изпия благословената чаша кафе, няма да издържа психически до времето за следобедна дрямка. Затова ето ви дистанционното за телевизора, зарядното за таблета, слушалките за телефона ми ... като цяло, имате достъп до всичко свързано със забавления в къщата. Сега си вървете. Оставете ме за 5 минути, моля ви.

Интелигентност

Заблудата: Защото не опорочих съзнанията им с телевизия (и ги кърмих докато не навършиха три годинки), децата ми ще се превърнат в малки гениичета! IQ - то им трябва да е над 140. Ще знаят азбуката и ще могат да броят до 30 до навършването на третата си годинка, а ще четат книги, или поне някои глави от книги, след като станат на 4.

Истината: Умолявам ви, спрете да си ядете сополите.