„Група приятели, която се подкрепя, може да промени света.”
Неизвестен
Много от нас имат усещането, че не получават подкрепата, която заслужават във връзките си.
Някои никога не са се чувствали оценени от приятелите и семейството си. За други това важи също за съучениците и колегите, а дори и за партньора.
Това би могло да ни накара да изпитваме празнота, умора и неудовлетвореност от живота, все едно вървим през него без да разполагаме с необходимото количество гориво, което да ни поддържа по пътя.
През тийнейджърските години и ранната зрялост това беше голямата битка в живота ми. Рядко намирах място или група приятели, където да усещам, че принадлежа и затова не чувствах подкрепа. В редките случаи, когато усещах, че я получавам, това траеше едва няколко дни или седмици преди да се разсея.
С времето обаче нещата се промениха. Чувствам се много по-подкрепяна в настоящата си връзка и далеч не толкова нещастна както преди.
Все още има моменти, когато изпитвам същото както докато растях, но съм осъзнала, че да си отворен към подкрепата на другите е едно продължаващо цял живот пътуване. Това е непрекъснат процес на изцеряване на стари рани и позволяване на самия себе си да се променяш.
Има три въпроса, които винаги ми помагат да осъзная какво трябва да лекувам в себе си и как трябва да променя гледната си точка. Ако не усещаш подкрепа във връзките си, се запитай:
1. Пречи ли миналото ми на това да получавам подкрепа в настоящето?
Казваш ли си неща като „Никой не ме разбира”, „Той не ме разбира, защото не е преминавал през същите неща като мен”, „Винаги трябва да се грижа за останалите, но никой не се грижи за мен” или „Никога не си намирам приятел, който да ме подкрепя”?
Каквато и да е личната ти история, именно тя блокира получаването на подкрепата, която толкова много желаеш.
Други начини на мислене, които спират пътя й към теб са: „Ако разкажа на близките си за проблемите ми, ще им причиня ненужен стрес”, „Ако споделям, хората ще ме съдят”, „Трябва да се раздавам непрекъснато, за да ме обичат” и „Ако поискам нещо от някого, той няма да ме обича”.
В миналото си мислех, че ще се превърна в бреме за близките си, ако потърся помощ и подкрепа. Това беше философията ми и на работа, когато не успявах да се справя с нещо сам или когато се нуждаех от почивен ден. Поради тази причина ми беше трудно да изплюя камъчето пред колегите си. Мислех по този начин, всеки път когато преживявах тежък период, като това ме караше да се страхувам да споделям с приятели и съответно никой от тях не знаеше какво се случва с мен и какво чувствам.
Едва когато приемем миналото си сме способни да променим гледната си точка за нещата и да открием себе си към подкрепата на околните.
2. Протягам ли ръка за помощ към хората?
Често когато се чувстваме сякаш не получаваме това, което искаме от другите, причината е, че не сме отворени, за да я получим. Все едно имаме готово за клиенти магазинче, но държим кепенците му залостени.
Уверете се, че околните знаят, когато преминавате през труден период. Молете ги за помощ, вместо да си блъскате главата как да се справите сам. Когато покажем, че търсим подкрепа, вероятността да я получим става много по-голяма.
3. Подкрепям ли сам себе си?
Това, което преживяваме извън себе си, често е отражение на това, което чувстваме отвътре. Ако не усещаме подкрепата на хората, тогава вероятно не подкрепяме сами себе си.
Ключът как да променим това е да намерим начин да се чувстваме самодостатъчни и да си даваме обич и насърчение вместо да се фокусираме единствено върху това какво искаме да получим от другите.
Това беше нещо, което се нуждаех да направя, след като ми се появиха здравословни проблеми. В продължение на няколко години не съумявах да приема положението си и да взема мерки, и поради тази причина околните не можеха да ми помогнат.
Не спазвах усърдно наложената ми диета и не правех необходимите промени в живота си, които щяха да ми помогнат. Другите просто нямаха възможността да ми окажат подкрепа, защото действията ми не показваха, че за мен всъщност е важно да подобря здравето си.
Запитай се: грижа ли се за тялото си, когато е болно и давам ли му нужната почивка, когато е уморено? Подарявам ли си време да правя нещата, които обичам? Давам ли си всичко, от което знам, че се нуждая – като например ходене на лекар, когато се разболея, или обръщането към терапевт, когато преминавам през труден период?
След това задълбай още малко и се запитай: Наистина ли съм себе си пред другите хора? Старая ли се да бъда във връзка с хора, които истински ме приемат такъв какъвто съм? Позволявам ли си да споделям неподправените си чувства с близките си?
Ако искаме да получим пълна подкрепа на всеки аспект от личността си, е необходимо да избираме да бъдем във връзки, в които се чувстваме свободни да показваме истинската си същност.
Това може да означава да пуснем някои от хората да си отидат от живота ни и да спрем да очакваме, че даден човек изведнъж ще се промени и ще започне да ни подкрепя, когато дълго време не го е правил. Като имаме връзка с някой, който напълно ни приема и подкрепя, полагаме грижа за себе си.
За да изпитаме най-висшата степен на любов и подкрепа във връзките си, трябва наистина да се обичаме и подкрепяме сами. Затова първо погледни себе си и си дай сам грижата и вниманието, от които се нуждаеш.
НАЗАД
