Захарта е все на дъното, нали?

- Здравей, любов, не те бях срещала отдавна!

- Здравей, приятно ми е да се видим пак.

- А ще бъде ли приятно този път за мен?

- Има ли значение, щом вече си във плен?

- Миналият път едвам ме пусна…

- Помня те, ти беше като луда!

- И помниш, че такава ме направи ти?

- За да си щастлив, то първо трябва да боли!

- Колко лаконично, хайде, обясни…

- Захарта е все на дъното, нали?

                     ……………….

- Така да е, любов, кажи сега – къде го срещна този мъж? 

- Всъщност аз ви срещнах заедно веднъж.

- Така ли и защо реши да се намесиш тука?

- Видях как нещо във очите ти блещука.

- Нещо? И какво бе то, или е тайна?

- Може би бе нуждата от мен безкрайна…

- От къде се появи и тази нужда?

- От първата ви среща той това във теб събужда. 

                     ………………..

- Да, може би си права, но защо пък точно той?

- Един такъв е сред мъже безброй!

- Няма други като него, вече зная…

- Ех, добре, че аз бях, туй да разпозная.

- А защо не мога да поискам друг сега?

- Съжалявам, твоето сърце е в плен на любовта. 

- Ами той? Кажи, че и със него е така, кажи.

- Спокойно скъпа, и за него същото важи. 

- И ще останеш ли, признай си, моля!

- Да остана с вас завинаги е мойта воля.

- О, повярвай, не е само твоя

             и така ще бъде, мила ми любов!

- А ти пък как успя да разбереш това?

- Ах, аз зная толкова неща… 

- И какви са те или сега ти имаш тайна?

- Може би сега пък друга нужда е безкрайна.

- Нуждата, коя? Нищо не разбирам!

- Нуждата да го обичам, това не мога да възпирам. 

- Аха, сега разбрах! Мисля, че ще се получи между нас, нали?

- Ще се получи, скъпа ми любов, ти само остани!

                      ……………………

- Че къде да ходя? Ти просто здраво за ръката все го дръж…

- Зная ли… Така съм чула, че понякога си тръгваш изведнъж. 

- Сама не тръгвам никога, понякога ме гонят. 

- А после сълзите за теб си ронят?

- Хората не винаги постъпват сякаш са нормални. 

- Точно тези шансове при мен са минимални.

- Зная, а и аз към вас съм си пристрастна. 

- Тоест, ти не би стояла безучастна?

- Точно, аз не бих ви позволила…

- Да съсипем всичко, да загубим сила?

- Именно, честито, вече знаеш!

- Как можа така да ме омаеш…

- То не беше трудно и не го направих аз!

- Но веднага щом ни зърна и дойде при нас завчас!
 
               …………………

- Щастие те чака, спри да се оплакваш!

- Само обещай ти да не ме разплакваш!

- Хайде, тръгвай, никога не обещавам, знаеш го това.

- Да, но ме е страх от пустата му самота…

-  За да си щастлив, то първо трябва да боли!

- Да, и за харта е все на дъното, нали?