„Нашите деца са най-скъпите ни гости. Затова трябва да им даваме най-добрата храна, най-доброто възпитание и онази свобода, която ще ги направи човеци.“
Днес е денят, в който младите родители ще трябва да подадат заявленията си за кандидатстване в първи клас на своя млад наследник. Води се, че трябва да е вълнуващ и важен момент, както в живота на родителите, така и в този на детето. Това до огромна степен предопределя пътя му, а средата с която е свързан той, е хубаво да е избрана внимателно. И като заговорихме за избор се замислям, че такъв няма. По лошо стечение на обстоятелствата той е взет. Според новите законови разпоредби само, ако сте живущ в територията на избраното учебно заведение повече от три години, ще имате привилегията да го запишете там. Не че не може да опитате все пак, надеждата умира последна, но именно критерия за местоживеене дава на детето ви най-много точки за постъпване и го издърпва напред в редиците. Що за безумие питам аз? Дойде демокрацията и повлече всичко демократично подир себе си. Избора не е в ръцете на народа, а на някой си там, който не може дори да го обоснове адекватно. Не е ли нормално човешко право сам да вземеш решение къде да прекара първите си учебни години малчуганът ти? Може би преди е било, но сега вече не.
Държавата се опитва всячески да спре раждаемостта, защото наистина не виждам момент, в който я стимулира. Освен трудностите, които изпитват младите родители, свързани с отглеждането, именно тя им подхвърля още по някое камъче, за да пробва колко безкрайни са търпението и силиците им. Като започнем от бременността, за която нищо не се дава даром, а избора на екип е един скъпо платен лукс. Няма значение – преглъщаме го, все пак сме едва в началото и няма да издребняваме. След това обаче детето ви расте, а на вас ви се налага да го запишете на ясла. Хубаво де, ама и там удряме на камък, защото приема пак е свързан с попълване на безумни декларации, точкови системи и класирания по метода яваш-яваш. То това да си имаш дете май не е било чак такава приказка? Евентуално искаш да получаваш детски – системата е същата. Годините минават и е време да започне училище? Искате да го запишете в най-доброто? Искате да го запишете там, където сте учили вие? Близо е до работното ви място? Братята и сестрите му учат там? Прекрасно е, ама няма как да стане. Изберете си друга държава, в нашата е така. Взеха ни най-нормалното човешко право – това на избор. Ограничиха ни по всевъзможен начин и продължават да го правят. Живеем във време на едно доброволно робство. Отиде си свободата, няма я никъде. Всичко ще ни вземат, не се тревожете. Накрая ще избират къде да живеем, къде да работим, как да дишаме. Живеем във времена на един тих социализъм, от който уж избягахме преди доста време, но който се промъква беззвучно и тихо като вирус, за да се върне под формата на епидемия.
Спирам до тук. Нищо кой знае какво не искам – само свободата да реша къде да учи детето ми. Много ли е?
НАЗАД
