През 1997 г. Боби и Кени Маккой с радост научават, че ще станат родители за втори път. Те вече имат една дъщеря и с трепет очакват да я дарят с братче или сестриче. Само че ги чака невероятна изненада – видеозонът показва, че Боби е бременна със седемзнаци.
Лекарите са убедени, че някои от ембрионите трябва да се отстранят, защото такава бременност крие големи рискове както за майката, така и за децата. Но Боби и Кени не се вслушват в лекарите си. Така на 19 ноември 1997 г., в Айова, САЩ, се раждат първите оцелели седемзнаци в света. Най-малкото от тях тежало само 1 кг, а най-тежкото – 1,5 кг. Тяхната история е просто невероятна и искаме да ви я разкажем.
Според изчисленията на учените по-вероятно би било Боби да бъде ударена от астероид, отколкото да има седемзнаци, но точно така се случило.
През януари 1996 г. се ражда първото дете на 29-годишната Боби и 27-годишният Кени – малката Микейла Мари, която сама по себе си е чудо, защото майка ѝ е родена с неправилно функционираща хипофиза и организмът ѝ не произвежда достатъчно хормони, за да стимулира овулация. Да се сдобият с дъщеричка било сбъдната мечта за Боби и Кени, но семейството искало да я дари с поне още едно братче или сестриче.
Заради проблемите на Боби, лекарите ѝ предписват хормони, които да стимулират овулацията ѝ. Предупреждават я, че заради лекарствата може да забременее с близнаци, но Боби не се притеснявала, защото била подготвена да има още две деца.
Кени си спомня деня, в който се обажда на съпругата си, за да я попита как е минал прегледът и какво е показал видеозонът. Гласът на Боби звучал странно и Кени директно я попитал колко деца очакват. „Седем“, отвърнала тя. Новината била истински шок и двамата се питали как ще могат да изхранят толкова много гърла.
Боби много ясно си спомня този ден и казва: „Чувството, което изпитах не беше точно „Ураа!“. Имаше толкова много неизвестни.“
Лекарите веднага предлагат на семейство селективна редукция, с която да премахнат някои от ембрионите, за да може останалите да имат по-големи шансове за оцеляване. Семейството обаче е твърдо против такъв вариант и решава да остави всичко в божиите ръце.
Според изчисленията на експертите дори при тризнаци шансът децата да се родят здрави е 50%. Почти половината от бременностите с повече от един зародиш завършват със спонтанен аборт.
Боби била под наблюдението на лекари, които се занимават с рискови и трудни бременности. Те били убедени, че все нещо ще се обърка. Но нищо не се объркало. Бъдещата майка се чувствала добре, въпреки че само коремчето ѝ тежало 7 кг.
По време на раждането в залата имало 40 експерти, готови да помогнат. Седемте деца се раждат 9 седмици по-рано от термина. Те са четири момчета и три момичета – Кенет, Алексис, Натали, Келси, Нейтън, Брандън и Джоел. Родени са чрез цезарово сечение в рамките на 6 минути. На пръв поглед изглеждат здрави, но остават в болницата още 2 месеца.
След това децата се прибират у дома, където родителите им ги чака тежка работа. Всеки ден децата имали нужда от 42 бутилки с мляко и 52 памперса. Боби казва, че в началото много роднини са ѝ помагали, сестра ѝ дори временно прекъсва университетското си образование, за да може да ѝ помага.
След раждането семейството е поздравено лично от президента Бил Клинтън, а Опра Уинфри моментално ги кани в шоуто си. Освен това непознати и фирми от цялата страна даряват помощи на голямото семейство. Щедрите подаръци включвали предплатени услуги за бавачка, едногодишни запаси с макарони, памперси, ван, безплатно образование и дори къща! Боби и Кени не можели да повярват на добрината на хората.
Не всички подкрепят двойката – на всеки 10 писма с благопожелания се срещало поне едно с упреци към Боби и Кени, които „експлоатирали децата си“ или „пилее ресурсите“ на държавата за тяхното семейство. Понякога идвали и непознати, които искали да видят децата и дори да ги подържат. Въпреки това семейството се опитвало да живее нормално, въпреки непрестанното медийно внимание.
Децата на семейство Маккой са първите седемзнаци които успяват да оцелеят и да пораснат, въпреки че след време се разбира, че някои от децата имат здравословни проблеми, което често се случва при преждевременни раждания. Алексис и Нейтън страдат от церебрална парализа и са трудноподвижни, но иначе нямат други проблеми. С времето Нейтън, благодарение на своята упоритост, се научава да ходи: „Научих се да ходя, защото наистина исках. С времето ставах все по-добър“, казва той в едно интервю. Алексис има нужда от помощ при ходене, но казва, че не позволява на това да я спира да живее пълноценно.
Когато децата порастват малко, те започват да помагат на Боби: „Момичетата много ми помагаха в кухнята. Обичаха да готвят и по-често вечерята ставаше за ядене! Баща им пък учеше момчетата, че не могат да получават нищо даром в живота. Винаги има какво да свършат, дори и само да съберат нападалите листа на моравата или да измият колата.“
Когато децата са на 10 години, семейството се нуждае от 4 хляба, 11 литра мляко и 6 пакета със зърнена закуска на седмица. Налага се семейството да си купи 2 фурни, 2 микровълнови, 2 миялни и 2 перални. Задният им двор пък е превърнат в градина.
Всички те израстват отговорни и старателни деца, които се справят добре в училище. Келси, Натали, Алексис, Нейтън и Джоел учат в университет, Кени – в колеж, Брандън се е записал в армията и съвсем скоро ще се ожени. Келси учи връзки с обществеността, Алексис учи, за да стане учителка, Натали е спортистка, а Джоел и Нейтън са избрали компютърните науки. Кенет се занимава със строителство.
На тази снимка са всички заедно с кака им Микейла, нейният съпруг и малкият им племенник:
Щом децата започват да напускат гнездото, Кени и Боби решават да се пренесат в по-малък апартамент и голямата къща със седем стаи за децата е предадена в ръцете на благотворителна организация, която помага на млади майки.
Само можем да си представим колко безсънни нощи са прекарали Кени и Боби, колко тежко им е било да изхранят семейството си, колко домашни е трябвало да проверяват, колко трудно им е било да изберат коледните подаръци за всички. Но те са се справили и днес всичките седемзнаци на семейство Маккой са готови да поемат по своя път.
НАЗАД
