Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, Кремена. Разведена съм от година. Имам две деца - синът ми е на четири и половина, а дъщеря ми на осем. Децата ми са прекрасни, те са моята най-голяма радост. Но бившият ми мъж не желае да ги вижда. Не ги търси, не ги взима при себе си... просто не търси никакъв контакт със собствените си деца. Не знам на какво се дължи, моля го да ги вземе, да общува с тях, но той все си намира извинения.
Моля Ви, дайте ми съвет как да постъпя.
Л.
Здравейте, Л.,
Ситуацията, която описвате, за съжаление, е често разказвана от жените, с които работя и които са имали труден развод. Разбирам колко е сложно и мъчително да се обясни на децата, които доскоро са живели и с двамата си родители, защо татко го няма и вече не живее с нас. В разказите на тези майки, както и във Вашето писмо, усещам безсилието, че не могат и нямат власт над тази ситуация. Те често казват, че не разбират защо бившият им съпруг постъпва така, след като той също е родител. Тук е важно да кажа, че не при всеки развод това се случва и не всеки баща не поддържа контакт с децата си след раздялата в семейството.
Присъствието на бащата е от изключително значение за порастването и оформянето на всеки човек. Важно е да се каже, че децата обичат своите родители еднакво силно, независимо от тяхното поведение. Първоначално майката е целият свят на детето и по-късно чрез себе си тя въвежда детето в света. Детето опознава света през очите на своята майка и съзнателно или не тя активно формира неговото възприятие. Също така, майката запознава детето с бащата и тя превежда степента на неговата значимост. Много е важно да се осъзнае, че като следствие на отношението на майката към бащата е неговото отношение към децата. Например, ако майката не го уважава, то той може да откаже да обръща внимание на детето си, а ако вътрешното ѝ отношение се промени, то той неочаквано проявява желание да го види и да участва в неговото възпитание. Колкото и добра и изключителна да е майката, само връзката с бащата и неговото присъствие в живота на детето може да инициира възрастната част в детето (дори и ако той самият не е успял да изгради такава връзка със собствения си баща). Във връзката с баща си малкото дете учи границите – собствените и на другите - и събужда в себе си уравновесения, отговорния,целеустремения, логичния възрастен.
Мила Л., каквото и да се е случило между Вас и съпруга Ви, спомнете си хубавите моменти на връзката Ви, мислете за прекрасните деца, които имате и колко е важно за тяхното израстване като стабилни, щастливи и успешни хора ролята на баща им и опитайте да реабилитирате вътре в себе си бившия си съпруг. Сигурна съм, че той има и хубави качества, все пак сте живели заедно и сте го избрала за баща на децата си. Мисля, че е добре да се срещнете с него насаме без децата и да поговорите за Вашите отношения, да изясните ако все още има какво, да поговорите за децата, да му обясните колко е важно за тяхното израстване неговото присъствие в живота им. Може да го каните в определени дни на гости, обяд, вечеря или за по час да поиграе с децата. Не се отказвайте, говорете с него, защото това е важно за доброто израстване и бъдещето на децата Ви.
И накрая ще завърша с една мисъл на Берт Хелингер: „Ако жената уважава мъжа, а мъжът уважава жената, децата изпитват същото уважение към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) в децата. Децата възприемат това като лично отхвърляне.”
Желая Ви успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
