В ранните двайсет от своя живот всяка дама прави грешки, породени от импулсивност, от опит да се докаже пред някого или просто от глупост. Независимо дали става въпрос за провала ти на изпита по статистика, само защото някой е организирал онова жестоко парти или за спечелването на репутация на „пияна любовчийка“ след поредица от свалки на няколко купона, на които едва стоеше на краката си, можеш да обобщиш, че си правила доста тъпи неща, от които не се гордееш.
От друга страна, не може да пренебрегнеш случилото се и да се правиш, че никога не се е случвало или да живееш в измислен свят, в който си казала и направила всичко точно така, както се е очаквало от теб. Може би сега е времето да теглиш чертата и да приемеш миналите издънки и наистина да научиш нещо от грешките в миналото.
Най-трудната част в това да се учиш от опита си е да приемеш това, което си направила. Когато направиш нещо грешно обикновено се чувстваш толкова виновна и ти е гадно не поради една, a поради стотици причини. Ако продължиш да ровиш в емоционалната рана, може да стигнеш до такава сериозна депресия, от която измъкване няма. Истината е, че ако погледнем рационално на нещата, които сме извършили, но всъщност не одобряваме, това ще ни научи как да не ги правим отново. Ето и няколко съвета как да постигнеш това:
Всяко действие има равно по сила противодействие
Лъгала ли си родителите си за тoва от къде взе пари назаем? Спала ли си с онзи сладък тип, по който си падаше приятелката ти? Късали ли са те на изпит изцяло по твоя вина? Каквото и да си направила, бъди честна със себе си! Да, всяка грешка има последствия, но няма нужда да се самообвиняваш и депресираш. Просто приеми, че като сгрешиш ще трябва да си понесеш последствията.
Живей с грешките си
Има тънка граница между самоанализиране и обсебване. Но ако не си извършила някакво убийство, няма за какво да се вглъбяваш толкова. Стореното е вече минало и живота продължава, така че трябва да се научиш да живееш с грешките си.
Бъди честна с хората, с които трябва да си честна
Когато прецакаш нещата, колкото и трудно да е, трябва да си признаеш и да се опиташ да се разбереш с хората, които си наранила. Това определено е една от най-трудните ти задачи, но просто трябва да го направиш. Ще се изненадаш, с какво разбиране подхождат хората понякога. Все пак честността е качество, което всеки цени високо.
Наистина няма значение, какво мислят другите
Тук важи максимата: Човек е господар само на своите мисли и действия. Разбира се, ако направиш нещо тъпо, хората ще говорят за това или ако нараниш някого, той може да не ти прости никога. Но ако простиш на себе си и се приемеш такава каквато си, на кого му пука, какво мислят другите?
НАЗАД
