Отговорете честно – как може просто да искате да се омъжите? Тоест не за възлюбения ви конкретно, а за някакъв си хипотетичен мъж, вървящ в комплект със списък от изисквания: красив брюнет със зелени очи, висок не по-малко от метър осемдесет и пет, притежател на собствено жилище в столицата и автомобил.
Разбира се, понякога се случва.
Например, когато сме много уморени, се случва да си помечтаем за това колко хубаво би било да прехвърлим част от задълженията си на друг, като разбира се, този друг да има силни мъжки рамене. На всяка ѝ се е искало поне веднъж да се излегне на дивана, да се престори, че я боли глава и да поиска със слабо гласче от мъжа си да ѝ донесе топъл чай и бисквитки. И той да измие съдовете. А после да отиде да напазарува, да вземе дрехите от химическото, да плати битовите сметки, телефона и интернета, да разходи кучето. А и най-важното - на излизане да не забрави да изхвърли боклука.
Е, това вече е друго. Ако вникнем по-задълбочено в темата, то ще установим, че на първо място искаме брак не заради happy end-a, както в приказките, а по-скоро заради емоционалната, физическа, материална или психологическа помощ.
Така стигаме до другата страна на монетата:
За какво сме му притрябвали ние на такъв мъж? С всичките ни проблеми? Неговите са му достатъчни.
Не може да получиш помощ и подкрепа, без да дадеш нещо в замяна. Тоест, вкъщи винаги ще има разхвърлени чужди чорапи, ще трябва да се готви три пъти на ден, та дори и повече, а вечерно време смирено ще се налага да слушаме за проблемите му на работа.
Затова първо си починете добре, а после отново си помислете за този хипотетичен мъж в дома ви. Май желанието ви за брак се изпари мигновено, а?
Бракът е хубаво нещо! Но утилитарния подход с включен списък от изисквания към мъжа, убива цялата идея на „Заживели дълго и щастливо”.
Погледнете го от друга страна.
Това е все едно някой мъж да се умори от кочината, в която живее, да му писне да се храни с полуготова замразена храна и да не иска повече сам да си глади ризите и затова да реши, че е дошло време да се жени. Не ви изглежда редно той да взема подобно решение, само защото му трябва помощ с чистенето и готвенето, нали?
Когато всичко опре до чистенето, дали не е по-разумно просто да се наеме домашна помощница и да продължи с безгрижния си ергенски живот?
Невъзможно е да се ожениш за безмълвна красавица, която безпрекословно да изпълнява всички желания и прищевки на мъжа си, да готви, чисти, пере, глади и т.н… Също така не е редно да се надяваме някой богат мъж мълчаливо да плаща сметките ни, да ни глези и да хвърля боклука.
Що се касае до точно формулирания списък с изисквания, то социалните мрежи изобилстват от сайтове, където хората си търсят половинки, където често може да прочетете следното: „Търся си съпруг… аз съм идеална… има приложен списък с изисквания към кандидатите за сърцето и ръката ми…”.
Така например наскоро попаднах на един много интересен текст:
Бъдещият ми съпруг трябва да е духовно извисен, просветен, да има собствен бизнес със стабилен доход, да осигури на мен и децата от предходните ми бракове достоен живот. Препоръчително е да обича планината и снега. Трябва свободно да говори поне 3 езика. Да не се скъпи за прислужница и детегледачка.
Неволно у мен възникна въпроса: А вие за какво сте му притрябвали тогава? Каква полза ще има той от брака си с вас?
Кога жените започнаха да се отнасят към избора на съпруг, като към интервю за работа? Благодаря, че дойдохте, ще ви се обадим. Следващият да заповяда!
Разбира се, хубаво е да знаеш какво искаш. Но как може да подбираш човека, с когото планираш да изживееш живота си (в болест и здраве), ако се ръководиш единствено от това каква музика слуша и колко пари печели?
НАЗАД
