Защо мъжете изневеряват? Много бих искал да има по-лесен отговор на този въпрос, защото обикновено тази тема може да се превърне в цяла книга. Дали е заради технологичната еволюция или просто мъжът е постоянна жертва на изкушения, но изневярата продължава да бъде изпитанието на модерната двойка.
Разбира се, мога много лесно да се оправдая с канадските учени и да кажа, че мъжкото съсловие е опорочено още в зародиш и неговата единствена цел е да продължава рода, оплождайки максималното количество жени, но това ще бъде твърде лесно. Бих подкрепил изследването с последното проучване на тексаски учени, които също признават, че човекът никога не е бил проектиран да бъде моногамно животно – природата очевидно е имала други планове за нас, след като средната продължителност на живот рядко е надвишавала 40 години. Причината да не се крия зад статистиката и проучванията е, че за разлика от всички останали бозайници, ние все още сме съществата, които носят някаква емоция и морал в себе си. Ето защо ще се опитам да дам максимално кратък и изчерпателен отговор по темата.
Първият и най-елементарен повод за изневяра е дадената възможност. Звучи глупаво и детско, но това е суровата истина. Оскар Уайлд отдавна е казал, че трябва да се отдаваме на изкушенията и след като сме обградени от красивите жени, шансовете да не издържим на това предизвикателство са много високи. Изневярата, както всичко друго забранено, е предизвикателство, адреналин и приятелско почесване на егото. В този тип изневери няма никаква емоция или шанс за привързване. За нея може и никога да не се разбере, защото за разлика от всички филмови и литературни герои с гузна съвест, днешният мъж може да владее себе си. Това означава, че няма да въздишаме виновно, няма да се реваншираме със скъпи подаръци и ще запазим всеки спомен от сладкия грях в единствената неприкосновена зона – съзнанието си. Ще се постараем да изчистим всякакви следи и да извършим греховното дело достатъчно далеч, че споменът никога да не се завърне и да ни ухапе.
Още в горните редове казах, че изневярата е закодирана някъде във времето и просто чака възможност да се прояви. Ако трябва да вярвам на любимия Бегбеде и неговото твърдение, че любовта трае три години, тогава може поне да имаме календарно очакване за същата. Скромните изчисления обикновено показват, че същото събитие се случва „до три години“. Колкото и силна да е страстта, колкото и невероятни да са преживяванията в леглото, от любовта също може да се изтрезнява. Милите думи и жестове започват да се заменят бавно и сигурно с малки скандали и битовизми, емоцията се души от работната умора и с това започва строежа на онази стена, която със сигурност би победила китайската по здравина. И никой не е безгрешен, за да хвърли първия камък. Мъжът най-често приема жената за длъжна и отговорна да поддържа домашния уют, докато тя издирва онзи принц на белия кон, чийто жестове са я карали да ходи по вода. И как точно се прокрадва изневярата в тези отношения? Домът се превръща в малко бойно поле, разговорите представляват пресконференция между Иран и Ирак, а отстояването на собствените интереси става основен повод за скандали. Егоизмът не е простил на никого. Щом картината не е розова, просто приемаме, че на хоризонта ще се появи онази изкусителка. Тя е перфектна, забавна, красива и с чувство за хумор. Не ни съди, слага ни ореол на главата и разкрива своята амазонска прелест. Тя е новото, непознатото, забраненото и необходимото, знае кога и какво да говори, знае и кога да мълчи. Дори не осъзнаваме, че след време ще се върнем в същата изходна позиция и ще повторим същата грешка, защото изневярата все още е един безкраен цикъл. Страстта е погребала много връзки...
И след като жените търсят истинските мъже, аз бих искал да потърся истинските жени, онези, които не са намазани с грим. Те никога не получават рога за коледен подарък и си имат основателна причина.
Мъжкото щастие никога не е било сложно или трудно за постигане. Обикновено искаме вкусна вечеря, някакъв домашен уют и секс.
Обърнете внимание, че дори не говоря за външност, вечерното гурме меню или чистотата на аптека в хола.
Към тези три изисквания присъства и още едно – искаме да бъдем необходими.
Мъжките момичета са сексапилни и изкусителни, но понякога и оправната има нужда от мъжка ръка – поне за отварянето на буркани. Всеки може да сменя бушони, да паркира коли, да ремонтира домакинските уреди, да сменя крушки, да поправя тръби и да се справя с всички домашни и автомобилни кризи, които биха могли да възникват. Проблем е, че всичко днес трябва да стане бързо, моментално и за вчера. И вместо да имаме шанс да се проявим като мъже, ние сме измествани постоянно от „специалистите“ - водопроводчика на повикване, механика на място и дори шофьорите на паркинга. Като мъже, мнозина вече нямат възможността да се проявяват. И това става, защото жените не искат да бъдат жени, а мъжки момичета. А щом ние не сме необходими, заменяеми или лесно съизмерими като стока, няма нужда да бъдем постоянни. Все някъде ще има една жена, която чака да и се отвори вратата, очаква да държим чадъра над нея и да даваме якето си, за да има повод да се инкрустира в нас.
Понякога изневеряваме, защото някъде могат да ни оценят повече и да не ни приемат като поредната джаджа, която стои на зарядно на нощното шкафче.
Няма мъж, който да не харесва независимата и силна жена, глупаво е дори да се твърди, че се страхуваме от нея, но смяната на ролите никога не е дала положителен резултат.
Оставете ни да бъдем мъже, покажете ни, че това ви харесва и ние ще бъдем ваши завинаги и ще изневеряваме само с мачове, колата и онези други неодухотворени предмети, обещаваме!
НАЗАД
