Океей, стартирам. Лайквам БеГе езика, защото ме кара да се чувствам куул. Ениуей, супер важно е да си познаваш езика, да можеш да кажеш „мерси”, „тенк ю”, „данке”, „евала” на тези, дето са го криейтнали... Кирил и Методий брадърс...
Не осъзнаваме колко често си служим с чуждици... Как те самите са само отломки от чуждите влияния, които векове наред са преминавали през родните земи. Че думи, които всеки ден употребяваме, като „евала”, „мерси”, „окей”, макар и да са станали значима част от речта ни, са само набези на други култури в империята на вековния български език.
Езикът, който събира в себе си белезите от хилядолетна история на възходи и падения върху черновата на безкрая. Онези слова, с които Вазов, Елин Пелин, Ботев рисуват шедьоврите на изконната българска душевност, са вечни. Чрез словата на българския език творците обрисуват пейзажите, отвеждащи ни там, където дедите ни са изживявали първата си любов, отрудените дни на полето, романтиката на революцията... Всеки трепет, който бушува в сърцето на българина от стотици години насам, е краска от четката на майсторите на езика.
Езикът, чиято мелодия е съхранила грохота на войните, победните фанфари, но и скръбните камбани... Минорна или мажорна, песента на българския език е силна... Оцеляла след векове непрестанни външни влияния, под натиска на времето и пространството, тя е красива и сакрална... Съвършена!
Филмът на живота в България е сложен и тежък, изпълнен с обрати, трагедии, а лентата на реалността е набраздена от ударите на съдбата. Именно сцените на вековния „филм”, наречен България, са записани в сценария на езика. Онези кадри от него, с които бабите са монтирали живота си и са поставяли основата на сериала на бъдещето ни. Само чрез езика сме научили, че именно за него и за България Ботев и Левски дават живота си.
Но какво е песен без текст, какво е филм без диалог, какво е картина без послание? Да, може и без тях, но без думите няма как да разберем смисъла задълбочено. Без езика няма цялостна картина на реалността, миналото и настоящето. Езикът е част от нас и ние сме част от него.
Затова аз не харесвам българския език... Обичам българския език! Нека след последната сцена на съществуването ни, в края на краищата, се изпише „Край”, а не “The End”...
НАЗАД
