„(Или защо вечното щастие у децата е признак, че сте лоши родители.)
Изглежда ни съвсем естествено да искаме децата ни винаги да са щастливи.
Правим всичко възможно, за да ги защитим от негативните емоции, от разочарованието, тъгата и гнева. Опитваме се да им създадем мирен дом и спокойна училищна среда. Измисляме всякакви креативни начини, по които да ги разведрим, когато са тъжни. Това е в основата да бъдеш добър родител, нали?
Аз не съм съгласна.
Не искам децата ми да са щастливи. Искам децата ми да истински. А истинските хора изпитват разнородна палитра от емоции всеки ден.
Искам децата ми се чувстват толкова сигурно и комфортно с мен, че да могат да крещят и викат, да плачат и скърбят, да мрънкат и да хленчат – да изразяват истинските си чувства в този момент.
Знам, че всяка емоции преминава. А емоциите, на които се даде гласност, не остават за дълго. Докато потисканите емоции могат да останат за цял живот.
Искам децата ми да бъдат свободни да бъдат такива, каквито са в този момент, и да знаят, че ще бъдат обичани винаги. Искам да се чувстват достатъчно сигурни в мен, че да търсят утеха, когато ги боли, за да можем да изградим здрава връзка, за да можем да споделяме историите и чувствата си и всички онези малки неща, които ни правят хора.
Когато решим, че най-важното нещо за децата ни е да бъдат винаги щастливи, ние ги насърчаваме да се стремят към щастие, забравяйки всички останало. Ние им изпращаме посланието, че ако не са щастливи, това се отразява и на нашето щастие като техни родители.
Тогава пренасяме чувството си за вина и провал върху децата си. Учим ги да вярват, че не могат да бъдат истински, без това да ни разтревожи или без да ни разочароват.
Караме децата ни да вярват в един измислен свят, където всичко е лесно и всички са щастливи през цялото време, а ако не си щастлив, значи нещо не е наред с теб.
Това е основата на бъдеща депресия и нещото, което подхранва компаниите на антидепресанти.
Посланието, което трябва да предадем на децата си е, че всички ние изпитваме множество емоции всеки ден. Някои от тях са много силни и остават с нас дълго време, други са по-спокойни и бързо преминават, но всички са част от човешката същност.
Всяка емоции има своето значение. Всяка емоция ще премине, когато се вслушаш в нея. Всяка емоции е красива, не само радостта.
Когато позволим на себе си и децата си да изпитват всички видове емоции, тогава им даваме възможността да се учат и да израстват, благодарение на емоциите си. Така те растат със способността да споделят емоциите си с другите, без да се чувстват зле, защото не са постоянно щастливи.
По този начин изучаваме всички дълбини на живота. Не е нужно да се страхуваме от опита ни. Не е нужно да прикриваме болката.
Това е началото на една красива връзка с децата ти. Ще откриеш, че по този начин, връзката ви е станала по-здрава и ще видиш децата си такива, каквито са, а не такива, каквито си се надявала да бъдат – те ще са истински, неподправени, красиви, емоционални и удивителни създания, които само чакат да ги обичаш.
Децата, които винаги са щастливи, потискат емоциите си и голяма част от човешката си същност. А не би искала това за децата си, нали?“
Миа вон Ша, детски специалист и психолог.
НАЗАД
