Защо не трябва да ви е гадно, ако не сте влюбени в този ден? Наръчник за самотници!
Хората посрещат по различен начин наближаването на Св. Валентин. Едни се самосъжаляват, че ще са сами на въпросния празник на влюбените, а други не са не себе си, защото ще трябва да си бръкнат в джоба за подарък. Нормално е, когато гледаш навсякъде влюбени хора, а ти в дадения момент не изпитваш такова щастие, или пък никога не си го срещал в споделена форма, да не се чувстваш особено комфортно, когато всички празнуват любовта си.
Целият този неприазън се засилва значително и от постоянното пасивно натякване от влюбените, че в действителност са такива. Всъщност, те нищо не ни натякват, просто на нас така ни се струва. Всеки има поне по няколко човека във Фейсбук, които са влюбени и постоянно ви заливат със снимки с описание "милутуууу", "бебетууу" и т.н.. Не че въпросните нямат ново мило през 2-3 седмици, което е любовта на живота им, но това е друга тема, за друг ден, който смятам да не се състои. Естествено това не е и наполовина неприятно, колкото да ги гледаш по улиците, или в някое заведение, защото във Фейсбук имаш прекрасната опция просто да ги игнорираш без проблем. Нещо далеч по-трудно изпълнимо, ако на съседната маса в заведението има видимо влюбена двойка, а вие седите с приятел и опитвате да се правите, че не ви пука, че сте сами. Няма как да не си зададете и най-често появяващия се въпрос в такива моменти - "Защо пък те са щастливи, а аз не съм? Не е честно." Нека се събудим и да осъзнаем, че на този свят много неща не са справедливи. Не е справедливо едни да са високи 190, а други 160, но такъв е животът. А и за жалост ние сме така устроени, че просто забравяме това, което имаме и се самосъжаляваме, че нямаме... ВСИЧКО.
Напълно нормално е да искате човек до себе си, на който да държите, и естествено, той на вас. Някой, който да ви буди със СМС от типа на "обичам те, липсваш ми". Някой, който да прави за вас неща, които ще помните за цял живот и който да ви кара да се чувствате специални. Някой, който да ви гледа сякаш няма по-велико нещо на света от вас. И, ако имате такъв човек в живота си, той всеки ден ли трябва да ви кара да се чувствате така, или на въпросния „Празник на влюбените“? Ето къде е изкривена представата за този празник. Точно там, че трябва да има специален ден в годината, за да се подари букет с цветя, да се направи нещо романтично, нещо специално. Истинската любов е нещо, което се среща рядко. Много рядко. Изключително рядко.
Опитвам се да кажа, с относителна успеваемост, че любовта е празник за всеки ден. Ако си влюбен, трябва да цениш, че чувствата ти са споделени и имаш това щастие, което много хора не намират през целия си живот. И в най-обикновен ден, дори малкия жест, с който показвате на половинката си, че я обичате, е достатъчен за да я направите истински щастлива. Не трябва да има специален повод, за да си правим хубави жестове.
В случай, че не сте влюбени, или още по-лошо – разочаровани от някого, а вероятно това включва огромна част аудиторията, няма причина да ви е двойно, тройно или четворно гадно на Свети Валентин. Няма смисъл и да хейтвате влюбените. Те са просто едни щастливи хора. (Които утре ще се разделят и вие ще получите вашето отмъщение срещу лошия свят *злокобен смях*)
Любовта е празник за всеки ден. Няма защо да сте допълнително депресирани на този празник, защото на вас така или иначе си ви е гадно всеки ден.
Ще се въздържа да използвам клишета от типа на "за всеки влак си има пътници", защото не съм фен на подобен тип изказвания, а и това че за всеки влак си има пътници не е гаранция, че самият влак ще иска точно тези пътници. Гледайте позитивно на нещата и се научете да извличате полза дори от това, което не притежавате. Бъдете благодарни на самотата си. Обичайте я, и й целувайте ръката, защото е много вероятно един ден, когато срещнете истинската любов, точно тя да ви е помогнала да разберете какво точно е да обичаш, и да те обичат и да съумеете да оцените истински това нематериално съкровище.
Обичайте се!
НАЗАД
