Защо не трябва да ви е гадно, когато ви отрежат

Тъй като мен много са ме рязали, реших да споделя богатия си опит и да ви кажа защо не трябва да ви дреме чак толкова.

Просто има хора, които не ни харесват. Това е. Трябва да го приемете. Както и да го въртите и сучете, положението е такова. Каквото и да правите, за тези хора няма да сте достатъчно добри. Важното в случая е да запомните, че това дали даден човек ви харесва, по абсолютно никакъв начин не определя стойността ви. Всичко е въпрос на вкус. Аз например грам не обичам агнешко месо. Предпочитам паница с боб пред агнешки бут. Странно, нали? Други го обожават. Е, същата работа е и с хората.

Защо толкова често ви се случва да не ви отразяват хората, които най-съкровено желаете? Не знам. Може би защото животът има странно чувство за хумор, може би защото ви се подиграва, а може би защото иска да ви научи на нещо. Което ви действа най-успокояващо - то е.

Понякога причината да не ви отразят, изобщо не е свързана с вас. Възможно е да има друга любов или моментът да е неподходящ. Не е задължително проблемът да е точно във вас. Спрете да си мислите, че нещо не ви е наред. Добре сте си.

Не слагайте живота си на пауза, просто защото уж имате игра някъде си. Едно от най-неприятните неща в социален аспект, е цял ден да мислите за дадено лице и да чакате да ви отговори или да се сети да ви потърси. Контактувайте си със същите хора, с които обикновено го правите, за да не ви се изпържи мозъкът от въпроса "Какво прави сега и защо не пише?"

Ако ровите в лайната, ще изровите лайна. Няма отвътре да блесне диамант. Спестете си самобичуването на достойнството с подпитвания от ранга на: "Ама защо не ми пишеш вече?" Гарантирам ви, че отговорът няма да е: "Защото много те харесвам, искам да бъдем заедно и чакам ти да ми пишеш." По-скоро ще ви сервират някоя зле сготвена лъжа, която освен неправдоподобна, ще бъде и една идея обидна към интелекта ви. 

И това ще мине. Не сте срещнали най-великото човешко същество на света, след което всяко друго ще бъде бледа версия на оригинала. Не си втълпявайте подобни глупости. Колкото и да ви се струва, че никога отново не ще изпитате подобна емоция към друг човек, то безапелационно бъркате. И съм сигурен в това, тъй като преди време отново сте си мислили същото за човек, чието име в момента ви е трудно да си спомните. 

Най-добрият начин за превъзмогване на любовни несполуки, е чрез нови хора. Изолацията и киселяшкото цупене вкъщи не ви помага. Излезте и си намерете нещо ново. Да бе, знам, че е трудно, но едва ли ще попаднете на нещо по-добро, докато висите у вас.

Няма по-силна мотивация от това да те отблъснат. Затова вместо да се самосъжалявате, преценете с какво може да се развиете и изобщо как ще станете едно много голямо "по". За да може един ден да си хапят от гъза и да се тюхкат, че са ви отрязали. 

НАЗАД