"Мамо, защо плачеш?" - попитало едно малко момче майка си.
"Защото съм жена?", отговорила му тя.
"Не разбирам" - ококорило любопитните си очички детето.
Неговата майка само го прегърнала и казала "И никога няма да разбереш".
По-късно малкото момче попитало баща си: " Защо мама сякаш
плаче без причина?"
"Всички жени плачат без причина", свил рамене баща му и това било всичко, което успял да каже.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: "Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
"Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни, за да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох ѝ вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата ѝ.
Дадох ѝ твърдост, която ѝ позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.
Дадох ѝ чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето ѝ я е наранило много.
Дадох ѝ сила да помогне на мъжа до нея да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох ѝ мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох ѝ сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
" Виждаш ли, сине.", казал Господ, "красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има, или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта живее."
НАЗАД
