Всеки човек е изпитвал несподелена любов поне веднъж в живота си. При някои хора обаче тя се повтаря всеки път, щом усетят любовния трепет.
Несподелената любов е болезнена и за срамежливата девойка, и за зрялата жена. Тя се появява неочаквано и преобръща целия ни свят. Болката и разочарованието оставят белег за цял живот. Има хора, които не могат да излязат от омагьосания кръг и преживяват нови и нови любовни разочарования. Защо се получава така? Нима е възможно да привличаме само несподелената любов?
Причините тук вероятно са комплексни. Избирайки неподходящи партньори с ясното съзнание, че ще ни наранят, ние сами превръщаме любовта си в агония. Често зад този избор се крият комплекси още от ученическа възраст, неудовлетворяващи отношения с близките, зависимост от хорското мнение.
Психолозите са на мнение, че някои жени умишлено избират мъже, които не могат да имат, от страх. Така имат оправдание за липсата на сериозен партньор. Вероятно просто не искат да се обвързват сериозно.
Друга причина за несподелената любов е липсата на ясна преценка за собствения външен вид или положение в обществото. В живота рядко се случва принцът да избере Пепеляшка. Не казваме, че не е възможно, разбира се.
Идеализирането на обекта на чувствата ни също може да ни тласне към несподелената любов. Разочарованието тук е неизбежно. Същия ефект ще постигнем и ако имаме навик да се вживяваме в чужда роля. Идеалистите и безнадеждните романтици изживяват по-тежко несподелената любов и сякаш нарочно се стремят към нея. Артистичните натури по правило търсят драматичното в любовта и ако липсва такова, сами си го създават.
Няма спор, че в несподелената любов има нещо трогателно и разтърсващо. Въпреки това, любовта може да бъде много по-красива и вълнуваща, когато е споделена.
НАЗАД
