X

Защо се женим за грешните хора - причина 1

от в 16:09 на 20.08.2014 в Всичко за теб | Любов


Защо се женим за грешните хора - причина 1

Защо се женим за грешните хора - причина 1

За когото и да се оженим, този човек никога няма да е съвсем подходящ за нас. Добре е да бъдем до известна степен песимистични по този въпрос. Няма идеални неща. Нещастието ни съпътства навсякъде. Независимо от това, понякога срещаме двойки с изцяло разрушително несъответствие, с толкова дълбока несъвместимост, че можем да направим заключение, че става дума за нещо отвъд типичните за всяка дългосрочна връзка разочарование и напрежение. Някои хора просто не би трябвало да бъдат заедно.

Как се получават грешките? Много лесно и много често. Имайки предвид, че да се ожениш за грешния човек е може би най-лесната и най-скъпата грешка, която можеш да направиш, е удивително и почти престъпно, че на това как да се оженим интелигентно не е обърнато внимание така структурирано и последователно на национално и лично ниво, както е направено за пушенето и правилата за безопасност на движението по пътищата. Това е дори още по-тъжно, защото истината е, че причините за това хората да правят грешен избор са предвидими в тяхната структура и лесни за разпознаване. Обикновено те спадат към някоя от следните основни категории:

Първа причина

Не разбираме себе си

Когато търсим партньор, изискванията ни са с красива неконкретна сантиментална неяснота. Казваме, че много бихме искали да намерим някого, който да е "мил" или "забавен’", "привлекателен" или "авантюристичен"… Не че е има нещо лошо в това да желаем тези неща, но те не ни дават дори минимална представа за това какво точно бихме искали, за да имаме шанс да бъдем щастливи или по-точно - да не бъдем постоянно нещастни.

Всички сме луди по много индивидуални начини. Имаме характерни неврози, неуравновесени и незрели сме, но не знаем много подробности около това, защото никой не ни насърчава достатъчно настоятелно да ги открием. Затова основна и спешна задача на всеки един партньор е да разбере своята специфична форма на лудост. Трябва да разбере своята собствена невроза. Необходимо е да осъзнае от къде произлизат всички тези характеристики, как го карат да се държи, и най-важното – какъв тип хора ги провокират или успокояват.

Доброто партньорство не е толкова това между двама здрави хора (няма много такива на планетата), а това между

двама побъркани, които са имали умението или късмета да приспособят една към друга своите относителни лудости

 по съзнателен и незастрашаващ ги начин.

Самата мисъл, че е възможно да не сме трудни като хора би трябвало да накара всеки потенциален партньор да има едно наум. Въпросът е къде се крие проблемът. Може би имаме скрита склонност да се ядосваме, когато някой ни противоречи, или сме спокойни само когато работим, или се чувстваме неловко с интимността след секс, или никога не ни се е отдавало да обясним какво се случва с нас, когато сме тревожни. Подобни проблеми са тези, които в течение на десетилетия, прекарани с другия човек, създават катастрофални конфликти, и за които следователно е нужно да знаем предварително, за да се оглеждаме за хора, които са най-подходящи да издържат на тях. Типичен въпрос на една среща на вечеря в ранен етап на връзката би трябвало да бъде просто: "А каква е твоята форма на лудост?"

Проблемът е, че не е никак лесно да се сблъскаме лице в лице с нашата собствена невроза. За да се случи това, може да са нужни години, както и ситуации, в които не сме попадали преди. Преди да се оженим, рядко попадаме във взаимоотношения, които да служат като огледало за нашите особености. Когато не толкова формални връзки заплашат да разкрият "трудната" част на нашия характер, ние сме склонни да обвиняваме партньора – и го наричаме ‘"лош ден".

Що се отнася до приятелите ни, разбираемо е те да не се интересуват толкова от нас, че да имат каквато и да била причина да изследват истинската ни същност. Те искат просто да си прекарат една приятна вечер. И така ние се оказваме слепи за не дотам приятните страни на характера ни. Когато сме насаме със себе си и сме разярени, не крещим, тъй като няма кой да ни слуша – и затова

пренебрегваме действителната, обезпокоителна сила на способността ни да се гневим.

Или работим постоянно, без да си даваме сметка (тъй като няма кой да ни извика за вечеря) за маниакалния начин, по който използваме работата, за да получим усещане за контрол над живота, и как бихме се развикали на някого, ако се опита да ни спре. Вечер си мислим единствено колко хубаво би било да се гушкаме с някого, но нямаме възможност да се изправим пред тази част от нас, която бяга от интимността, и която ще ни направи студени и особени, ако се почувстваме прекалено дълбоко обвързани с някого. Едно от най-големите предимства на това да сме сами е приятната илюзия, че всъщност е много лесно да се живее с нас. С такова слабо разбиране за характера ни, не е изненада, че не сме в състояние да знаем какъв човек би трябвало да търсим.

Източник: The Philosophers Mail



Теми   грешки | любов | причини | психология | сватба

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.