Да, не се учудвай. Благодарна съм.
Благодарна съм ти за сълзите, които изплаках за теб. И за себе си. Благодарна съм ти за безсънните нощи, в които се питах сам ли си. Благодарна съм ти за всичко, което ми причини. И което аз си причиних.
Благодарна съм ти за илюзиите, с които се сбогувах. Благодарна съм ти за порастването. Благодарна съм ти за осъзнаването. Благодарна съм ти, че след като бях с теб, разбрах как не искам да живея. И каква не искам да бъда.
Благодарна съм ти.
Защото ме накара да те обичам. Без да очаквам нищо в замяна. И така се научих да обичам безусловно. За да обичам истински този, който днес ме обича по същия начин.
Благодарна съм ти.
Защото спрях да виждам нещата такива, каквито ми се искаха да бъдат, и започнах да ги виждам такива, каквито са. Спрях да очаквам да се промениш и приех, че хората се променят само когато и за каквото искат. Aко всъщност искат.
Благодарна съм ти.
Защото след болката, която ми причини, познах силата си. И себе си. Защото се научих, че може да падна, когато ме бутнат, но аз избирам дали да остана паднала. И аз избрах да стана.
Благодарна съм ти.
Защото ме накара да осъзная, че животът е по-хубав и от най-красивата измислица. Стига да имаш смелостта да спреш да си измисляш и да започнеш да живееш. Това направих аз, когато си тръгнах от теб. Това направих, когато направих първите крачки към себе си.
Благодарна съм ти.
Защото се научих да не търся щастието си в човека срещу себе си. А да откривам вътре в сърцето си.
Благодарна съм ти.
Защото разбрах, че най-добрият лек за разбитото сърце наистина е времето. И прошката. Първо към себе си. После към другия.
НАЗАД
