Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, г-жо Ненкова.
Не съм човек, който лесно споделя с хората и доста се колебаех дали да Ви пиша, но все пак се реших да поискам съвет от Вас. Аз съм на 27 години, от по-малък град, нямам много опит с връзките. Влюбих се в един колега. Мисля, че и той ме харесва, но е много срамежлив. Искам да излезем на среща, но той не прави първата крачка. От известно време си мисля аз да го поканя на кафе, но ме е страх, че ще ми откаже, че ще се почувствам глупаво...кажете ми как да постъпя!!!
К.
Здравейте, К.,
Радвам се, че сте преодолели притесненията си да ми пишете и с радост ще отговоря на въпроса Ви.
Ситуацията, която описвате, е характерна и за много от хората, с които работя. Те са ми задавали същия въпрос: „Когато има привличане между двама души, кой трябва да е водещ, кой трябва да направи първата крачка?”
Наскоро в разговор с мен едно младо момиче сподели колко ужасно се чувства, когато мъжът, в когото е влюбена, не й звънне или закъснее да го направи. Сподели ми за абсолютно невероятните сценарии за техните взаимоотношения, които тя започва да създава в главата си в резултат само от едно закъсняло обаждане. От всичко това тя, разбира се, се чувстваше изключително зле и затова беше потърсила моята помощ. Когато аз я попитах защо тя не му звънне и да провери какво се случва, отговорът ѝ беше учуден и в същото време дълбоко възмутен: "Е как така АЗ ще му звъня?”
Очакванията към другия, които се определят от пола, наистина съществуват без дорида ги осъзнаваме. Откъде идват тези очаквания? Може би още от праисторическите времена, когато нашите прадеди са живеели в пещери, тяхното оцеляване е зависело от силата и ловкостта на мъжа – да намери и донесе храна, да защити жената и децата от нападения на други мъжкари или животни. Било е съвсем естествено, че той е определял правилата, че е бил по-активният индивид, защото от това е зависел животът на всички, както и тяхното бъдеше. През вековете водещата роля на мъжа се е запазила, много от правата си (например да гласуват) жените получиха едва през миналия век. Цялото това наследство се е запазило в нас в някаква степен. Всеки от нас получава първите си знания за взаимоотношенията между мъжете и жените в семейството си, а в България мъжът все още е водещата фигура във взаимоотношенията – той е бащата, патриархът, основателят на рода. В нашето все още патриархално общество има неписани "правила" как трябва да се развиват отношенията между мъжете и жените. Все още е прието, че мъжът, като представител на „силния” пол, трябва винаги да знае какво и как се прави, да направи първата крачка, да е силен, да се справя с всичко и т. н.. От друга страна жената трябва да е търпелива и да изчаква инициативата на мъжа. Тези неписани правила са в съзнанието ни под една или друга форма. В каквито и взаимоотношения да влизаме с другия пол, ние очакваме човекът отсреща да отговори на тези очаквания, да изпълнява точно своята роля.
Без да слагаме етикети дали това е добро или лошо, трябва да вземем под внимание тези факти, защото те оказват сериозно влияние върху въпроса, който ми задавате. Помислете за ролята си като жена и какви са вярванията, които Вие лично имате, свързани с това. Помислете колко често сте си казвала, че това трябва да го направи мъжа, а не аз. Помислете за ситуациите, в които това, че сте жена, Ви е спирало да направите нещо, което много сте искали. Помислете доколко ограниченията, които си поставяте, са наложени от обществото и доколко те са нещо, което идва от Вашите лични разбирания за живота и взаимоотношенията между мъжете и жените.
Мила К., любовта е прекрасна във всичките и форми. Понякога за нея се налага да правим неща, които са ни непривични, които ни е трудно дори да си представим, че можем да направим, неща, които не винаги разбираме, а дори и не винаги се определят като редни или правилни. Обикновено, когато се влюбим, ние излизаме от зоната си на комфорт, правим неща, които до сега не сме правили, усвояваме и разбираме нови страни от себе си.
Вие ме питате как да постъпите, а аз ще Ви отговоря с въпрос: Усещате ли, че си струва да направите първата крачка? Ако кажете „ДА”, то вече имате своя отговор и съм сигурна, че ще намерите сили и смелост да отидете при Вашия любим.
Преди да направите първата крачка, Ви предлагам да намерите общите интереси между Вас двамата и да започнете да се приближавате към него, говорейки за тези неща, когато сте на работа. Когато сте готова, можете да го поканите да отидете на място, което и двамата харесвате (например театър, кино, клуб, музей, концерт и т. н.), или да правите неща, които пак харесвате и двамата. Идеята е да се опознаете по този неангажиращ начин и да стопите всякакви притеснения, които ви пречат.
Бъдете автентична, бъдете истинска и се доверете на себе си! Сигурна съм, че човекът, в когото сте влюбена, ще го оцени и това ще помогне и на него да се чувства по-спокоен и да разкрие себе си и чувствата си. Така стъпка по стъпка заедно ще изградите взаимоотношенията си!
Желая Ви успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
