Защо трябва да опознаеш тъмната си страна

Повечето от нас са се страхували. Страхът от тъмнината ни е почти вроден, защото мракът е изпълнен с непознати неща, които могат да ни наранят.

Но какво обикновено се случва, щом светнем лампата? Разбираме, че непознатото не е чак толкова страшно. То не е и толкова непознато. В него се крият нещата, които ни заобикалят и когато е светло.

Научени сме да асоциираме тъмнината със страха и непознатото, както и че е по-добре да не даваме глас на мрачните си мисли и емоции. Затова ги избягваме. По-лесно е да не се задълбочаваш. Но тъмнината на нашите души има собствен живот, който съществува и се развива, дори и да не го познаваме и признаваме.
Мракът е там и е силен...

Да разбираш мрака

Страхът от сложността на емоционалния ни свят расте с годините и с времето се превръща в наша сянка. Тя е скрита част от вътрешния ни свят, която влияе на изборите, които правим много по-често, отколкото си мислим.

Всъщност полагаме много усилия в опити за потискане и криене на тъмната си страна от самите нас и околните. Страх и срам ни е да покажем мрачната част от себе си. Заради отричането, не успяваме да видим, че в неяснотата на тъмнината понякога се крият най-силните ни страни.

Заради причини, коренящи се в миналото, човечеството като цяло е решило да отрича и крие тази тъмна страна от личността, без да я опознава.

Криенето на сянката на личността може да бъде възприемано като най-висша форма на предателство. С прикриването на тази част от нас демонстрираме, че не заслужаваме да показваме същността си изцяло и така предаваме самите себе си. Вследствие от това, потайността, манипулирането и преструвките превземат огромна част от живота ни заради страха да не бъдем „изобличени” и отхвърлени заради онази част от себе си, която сме възприели като "лоша".

Както вече споменахме, нашата тъмна сянка може да бъде както слабост, така и сила. Да сме наясно изцяло със себе си ни дава възможността да изразяваме силните си страни. Когато пренебрегваме тези качества, това винаги води до поражения.

Колкото повече потискаме тези тъмни ъгълчета на съществото си, толкова повече се изправяме срещу разстройството на личността. То може да се прояви като пристрастяване, безпокойство, умишлено провалена връзка или кариера или поведение, което причинява разрушение на личността или други хора.

Опознаването на тъмната страна е хвърляне на светлина върху най-старите рани, които са дали отражение на Аз-а. Чрез задълбочаването в сянката си даваме шанс за излекуване и промяна. Докато си затваряме очите за това, тези рани ще продължат да се влошават и да провалят живота ни.

За да се задълбочиш в духовността си, трябва да минеш през Сянката

Всяко духовно усилие трябва да води до разкриване и по-добро разбиране на сянката ни. Единствено фокусирането върху светлата ни страна ни държи далеч от срама, вината, завистта, алчността, конкуренцията, похотта и агресията. Но тези естествени емоции трябва да бъдат „обработени”, преди да доближат добрите ни страни.

Някои духовни активности като медитацията например, могат да се превърнат в трудности, когато се опитваме да игнорираме тъмната си страна. Натискът се проявява, когато затворим очи и останем сами с мислите си.

Както с всички други силни чувства, това, което не желаем да приемем, ни държи в отрицание... Дълбоко в себе си знаем, че тези качества и чувства съществуват у нас и криенето им ни приближава към лъжливо съществуване и дори до необяснимо саморазрушително поведение.

Ако не сме запознати със сянката си и се чувстваме засрамени от тъмните си мисли и чувства, степента на духовно и личностно израстване ще бъде ограничена. Отказът да се изправим срещу мрака – така отричаме нуждата си да бъдем приети добре в общността от останалите.

Често прекалено много се идентифицираме с тази своя страна, която сме придобили чрез собственото си възприятие на реалността. Това оформя личността ни - повърхностната част от нас, която околните срещат.

Ролите и личността се опитват да ни помогнат да се чувстваме значими и способни на любов. Някои се чувстват добре като се стремят към интелигентност, успех и сила, докато за други е точно обратното. Независимо от начина, по който личността се опитва да контролира живота, той остава просто още един опит Аз-ът да бъде обичан заради нещо, което знае, че не е.

Колкото по-дълго тази частична картина на себе си продължи да съществува, създаваме разделение, чието послание гласи „Не искам да виждам и чувствам определени части от същността си и предпочитам да съдя онези, които ги показват и живеят така, като аз отричам”. По този начин избираме разделението както вътре в себе си, така и извън? Така влизаме в болезнена клетка от непрестанна изолация.

Срам ли те е от цялото ти Аз?

Освен светла страна от личността, всеки има и тъмна такава. Независимо дали го искаме или не, мрачната ни част е много активна макар и да е скрита. Но ние знаем, че тъмната страна е там, непрестанно искаща признаването си.

Трябва да срещнем тъмната си страна в безопасна и спокойна среда. В противен случай рискуваме тя да ни се стори твърде страшна и да доведе до разруха и бъдеща изолация на сянката ни. Когато се чувстваме в безопасност започваме да я търсим, да я видим и да изразим това, което е било скрито от съзнанието до този момент.

В тъмната ни страна се крият много нешлифовани диаманти като сила, креативност и красота, които досега сме ограничавали, за да може близките ни да не се чувстват незначителни или уплашени. Да говорим с тъмната си страна е огромна стъпка към излекуване на травмите ни и към заобичане на себе си.

Първоначално, когато ние се впуснем в това вълнуващо и необходимо пътуване, не сме сигурни кои сме в действителност. Това се дължи на свикването зад маските и изразяването на истинската ни същност ни се струва като среща с „познат непознат”. Скоро се появяват нови възможности, избори и възприятия.
Изведнъж вече можем да се справим с много от неизвестните в нашия живот чрез сянката ни - място на сила и автентичност. Способността ни да бъдем истинското си Аз в този свят се засилва.

НАЗАД