Един човек среща бившия си учител, поздравява го и му припомня, че му е преподавал в трети клас. Учителят на свой ред го пита какво е сторил с живота си?
- Станах учител като вас.
- Какво ви накара да станете учител?
- Вие, отговорил той. Като видях влиянието, което оказвате върху мен и как въздействате на съучениците ми, реших, че искам да съм като вас.
- Защо имах това въздействие?
- Не помните ли, учителю? В трети клас дойде един съученик с много красив часовник, който беше получил като подарък от родителите си. Страшно много ми хареса и реших да го открадна. Сетне той ви каза, че му няма часовника и вие призовахте, който го е взел да си му го върне. В този момент осъзнах какво съм сторил, беше ме много срам, но така и не събрах смелостта да се изправя пред всички и да го върна, защото за всички аз вече щях да съм крадец. След като никой не си призна, вие заключихте вратата и казахте, че ще проверите джобовете на всички. Помислих какво следва и какъв срам ме очаква само след минути, когато бръкнете в моя джоб. В този момент вие ни казахте всички да си затворим очите и започнахте да ни пребърквате джобовете. Затворих си очите и чаках срама, който си бях заслужил. Дойдохте при мен, взехте часовника, НО въпреки, че го открихте претърсихте джобовете на всички. После казахте всички да си отворят очите и върнахте часовника, без да кажете нищо, нито в онзи момент , нито след това. Вие тогава спасихте достойнството ми, без дори да кажете една думичка. В този момент осъзнах, че да си учител е призвание, осъзнах влиянието ви и разбрах, че искам един ден да стана като вас! Помните ли как спасихте достойнството ми?
- Не, не си спомням.
- Но как може да не помните, това е нещо, което оставя отпечатък, това е кражба, която бях извършил, а вие ме спасихте от срам и ми дадохте един от най-силните уроци в живота?
- Помня случката, но не знам кой е ученикът. Накарах ви да затворите очи, но и самият аз бях със затворени очи, когато претърсвах джобовете ви.
Неизвестен автор
НАЗАД
