Предлагаме ви да отбележите този 1-ви юни по малко по-различен начин. Освен за мъниците около вас, отделете малко време да отпразнувате и своя празник. Колкото и случки да са ни се случили, колкото и да сме пораснали и помъдрели, в нас вечно остава да живее детето, което сме били. Често се опитваме да прикрием или подценим неговите желания, защото вече сме възрастни и е необходимо да имаме друго поведение, но всъщност то е част от нас, при това по-чистата и истинска част.
В този ред на мисли, споделяме с вас история от книгата “Да растем с игри или да живеем с игри”, която великият Хорхе Букай разказва в книгата си “Трите въпроса”:
“В навечерието на деветия ми рожден ден изгарях от любопитство да разбера каква промяна щеше да настъпи с тялото ми между осмата и деветата година. Ето защо на рождения си ден станах в ранни зори и се втурнах към огледалото, за да видя с какво вече бях по-различна. Изненадах се, защото нямаше никаква промяна. Бях толкова разочарована ... Така че попитах мама в колко часа съм се родила и и тя ми каза, че съм дошла на бял свят в четири и двайсет следобед. Между четири и пет часа стоях пред огледалото и наблюдавах отражението си, очаквайки да настъпи промяната, бележеща началото на деветгодишната възраст, но нищо не се случи. Тогава реших, че между осмата и деветата година сигурно не настъпва промяна и че тя ще се случи между деветата и десетата. Прекарах цяла година в очакване. В нощта преди десетия си рожден ден не мигнах, а останах пред огледалото, за да видя каква ще осъмна. Нищо не забелязах. Започнах да си мисля, че хората не растат, че всичко това е лъжа, но бях разглеждала десетки снимки на мама, което означавае, че и тя някога е била като мен, а по-късно е пораснала. Не можех да си обясня кога щеше да дойде тази промяна. Докато един ден – разбрах каква е тайната. Когато съм навършила девет години, аз не съм престанала да бъда на осем, когото навърших десет, не спрях да бъда на девет, когато навършихме петнайсет, продължаваме да бъдем на четиринайсет и на дванайсет, и единайсет, и десет, и девет, и осем, и пет, и .. Когато навършим седемдесет, заедно с това сме на шейсет и на петдесет, и на четирийсет и три, и на пет, и на три, и на една ...”
Обичайте детето в себе си и го ценете и не забравяйте, че на колкото и години да сте, то има нужда от грижа и внимание.
НАЗАД
