Ние можем да бъдем приятелки и дори се доверяваме една на друга, но това не променя факта, че можем и да се мразим. Да се опитаме да разберем все пак защо жените не се обичат помежду си.
"Толкова красива като мен е трудно да се намери - другите жени ме мразят, само защото изглеждам прекрасно." Това е основната идея на статията "Защо жените ме мразят, че съм красива" от Саманта Брик, публикувана в британския вестник Daily Mail. На адреса на журналистката се изсипали безброй заплахи и обиди на Twitter, Facebook и електронната поща. Съчувстващи имало, но малко. Брик се оплаква, че шефката й я тероризира само заради факта, че е по-млада от нея с десет години и знае как да се облича. Нито една приятелка не я търси, за да ѝ бъде шаферка. Казва, че рядко я канят на гости – защото съпругите се страхуват за надеждността на своите съпрузи.
"Аз не съм Ел Макферсън. Аз съм висока, слаба, руса и всички ми казват, че съм красива." – казва Брик.
Обидена читателка пише: "Не те мразят за красотата, а заради факта, че си арогантна егоистка, която се има за Бог знае какво." Дамите с вкус и добро възпитание не говорят на всеослушание за себе си: "Аз съм много красива. И вие ли мислите така?” Може да си го мислят, но на глас такива неща не се афишират толкова явно.
Ние сме се научили да прикриваме перфектно своите чувства към другите жени. Никога няма да признаем пред себе си, че съвършенството на другите момичета ни дразни. Но се вбесяваме от всички общочовешки слабости. Например, отвратителни са красивите безделнички, които седят на врата на бащите, съпрузите или любовниците си. В същия обхват на неприязън попадат момичета, които се опияняват от красотата си - женската версия на нарциса е просто ужасна!
"През целия си живот се страхувам от глупави хора. Особено жени. Не знаеш как да говориш с тях, без да изпаднеш до тяхното ниво." – казва актрисата Фаина Раневска.
Откъде са се взели всички ужасни истории за женска ревност, за съперничеството, което е в кръвта ни и изрази като „Най-добрата приятелка е ужасната приятелка. И ако нямате такава, помислете си - може би вие сте ужасната приятелка.”
"Защо ние не се обличаме за мъжете, а за жените? Защо ослепителната красавица в компанията е гаранция за отвратително настроение и провалена вечер за другите девойки? Защо толкова се обиждаме, когато чуем да кажат за друга жена: "Колко си хубава!" – особено ако го каже мъж?
Припомнете си разказа на Катрин Мансфийлд „Чаша чай”. Розмари е богато момиче, което прибира от улицата и приютява в дома си бедната мис Смит. Съпругът на Розмари не е във възторг от идеята на жена си и след като никакво убеждаване не е имало ефект, нанесъл удара, убивайки всякаква благотворителност. "Скъпа, не мислиш ли, че мис Смит е невероятно красива?" За по-малко от половин час мис Смит изчезнала - Розмари побързала да се отърве от нея...
Мъжете не могат да търпят, ако в тяхното присъствие жената каже по адрес на друга жена: "Каква дебела крава..." или някоя друга подобна "нежност".
Изобщо завистта е често срещано явление сред момичетата. Дори известната феминистка Джърмейн Гриър се съгласява с това: "Женската завист - това е естествена реакция на нашия колективен опит. Поколения жени са се грижили за останалите, забравяйки за себе си - като резултат на това те страдат от емоционален глад. И трудно понасят да видят тези жени, които са имали достатъчно късмет, да бъдат лишени от внимание. Оттук идва и желанието да ги обсъждат, критикуват и злословят. "
Психологът Мариса Пир, автор на много книги за жени, е стигнала до заключението, базирано на многогодишни наблюдения, че жените се оценяват една друга главно по външните данни, а не по професионалните успехи (при мъжете е обратно). Затова, животът на красивите жени е труден!
Израелските социолози забелязали, че красавиците по-трудно си намират работа, въпреки висшето образование и перфектната професионална квалификация. Провели експеримент с пет хиляди израелски жени, които търсят работа. Всяка направила СV в три варианта – на първото поместила красива снимка, на второто – по-грозничка, а третото - без снимка. Най-много предложения получили CV-та без снимка. На второ място - непривлекателните. На красавиците почти никой не се обадил. Психолозите от отдел личен състав обяснили резултите така: "Когато една жена добавя снимка, изглежда, че тя иска да подчертае външния си вид. Ако мъж направи това, той, напротив, подчертава самочувствието си и набира точки."
В американска банката в Чикаго уволнили служителка с мотивацията: "Вашите впечатляващи форми разсейват служителите от техните задължения", въпреки факта, че никой не се съмнявал в способностите й като специалист.
Почти всички жени следят любовните истории на звездите, но нищо не носи такова удоволствие, както снимките на папараците, които показват лицата и телата на тези богини каквито са в действителност. Дженифър Лопес и Ким Кардашиан например са с къси крака. Холи Бери е с дълга коса, която изобщо не ѝ прилича. Тези, които са имали достатъчно късмет, за да видят Моника Белучи, казват, че е прекрасна, разбира се, но не е улучила ръста си... От София Лорен и Катрин Деньов няма никакви оплаквания. Към тези, които са над 60-годишна възраст сме снизходителни - между нас вече няма конкуренция.
Разбира се, неприятен и неудобен е фактът, че жените не обичат жени. Но от друга страна, ако не беше тази женска враждебност, колко велики филми и книги щяхме да пропуснем! Тази женска ненавист е много по-интересна и динамична, отколкото любовта между нас и мъжете, не мислите ли?
НАЗАД
