Ако някой ти даде шанс, ти ще си най-ярката звезда на неговия небосклон. Ти ще бъдеш ароматът на кафе в понеделник сутрин и бълбукащата на котлона домашна супа в грипния сезон. Ти ще бъдеш хладния неделен следобед и Рая, скрит в белите чаршафи. Ако някой ти даде шанс, ти ще бъдеш онази опияняваща и неустоима страст; твоята възможност да се грижиш ще бъде без граници.
Въпреки това – и ще научиш това по трудния начин – не всеки ще оцени факта, че на върха на устните ти има цяла галактика. Ще има хора, които мразят горчивия вкус на кафе сутрин, ще има и хора, които предпочитат да се борят сами с настинката. Ще има хора, които няма да обичат да се излежават по цял ден в неделя, хора, които ще бъркат емоциите ти за лудост и чувствителността ти за безумие.
Ще има хора, които не могат да поберат цялата любов, която можеш да им дадеш, в своите гърди. Те ще се борят с чудовищността на твоята обич, ще се опитват да напуснат сърцето ти и да те сринат, докато се побереш във формите и размерите на техните нужди. Ще ти казват, че си твърде много – твърде емоционална, твърде мека и че трябва просто да си вървиш. Трябва да си напомняш, че когато не се побираш в контурите на техните ръце, това не е защото си твърде голяма, твърде свободна, твърде независима, а защото никога не им е било писано да те държат.
Ти заслужаваш любовта, която се опитваш да дадеш на останалите. Ти си рядка порода, блестяща и искряща в свят, който не знае какво е да обичаш яростно. Заслужаваш да откриеш някой, който няма да приглушава бойния ти вик, някой който ще се въодушевява от начина, по който страстта ти гори. Заслужаваш някой, който ще иска само да разпалва огъня ти, някой, който ще използва собствената си кибритена клечка, за да окуражи страстта ти, да засили пламъка ти. Дотогава използвай света като свое гориво, опита си като свой въглен. Нека любовта ти расте като горски пожар и никога да не изстива, не позволявай на никого да приглушава светлината ти.
НАЗАД
