Раймундо Аруда Собрино беше бездомен мъж в Сао Пауло, Бразилия, който прекара на улицата 35 години от своя живот.
„Физическа хигиена, умствена хигиена, не знам коя от двете е по-трудна за поддържане” – записва Собрино в своята книга.
Мъжът бил известен в околността с факта, че всеки ден записва нещо в книгата си - една от малкото му вещи. През април 2011 г. млада жена на име Шала Монтейро решава да му помогне, осъществявайки мечтата му поезията му да докосне повече хора. Тя създава страница във Facebook, представяйки творчеството му пред аудиторията. Но никой не би могъл да предположи какво се случва после…
Шала разказва: „Когато го видях за първи път, той ми подари една от своите поеми и от този момент нататък той стана част от живота ми. Да пише е неговата страст, той пише всеки ден. Раймундо винаги е искал да публикува книга с поемите си, но живеейки на улицата, за него това беше невъзможно.”
„Почувствах, че трябва да му помогна. Казах му, че ще направя страница в социалните мрежи, където ще публикувам поемите му, за да го разпознават хората не само като поет, а и като човек... И след това хората започнаха да се доближават до него, да говорят с него. В този момент се случи нещо неочаквано, получих съобщение от брат му." – продължава Шала.
Братът на бездомния поет не знае какво се случва с него в продължение на почти 60 години!!! Когато го намира, благодарение на социалната мрежа, той споделя: „След 57 години успях да го открия. Когато пристигнах в града, в който живееше, открих мъж, живеещ сред купчини боклук, с дълга коса и брада, без никаква лична хигиена. Знаейки, че този човек е брат ми, нещо в мен се счупи. Предложих му да дойде и да живее заедно с мен. Всички мои братя все още са живи, всички живеят своите животи, не знаех какво се случва с него, нито къде е. Сега той не е просто гост, той е част от моето семейство заедно с децата и съпругата ми.”
Тази година книга с поезия на Раймундо ще бъде публикувана и ще се продава в книжарниците в Бразилия. Мечтата му най-сетне се превръща в реалност.
„Нещастен е мъжът, който изоставя себе си. Тези думи показват, че колкото и да е лоша ситуацията, мъжът никога не трябва да се признава за победен.” – подписва поетът.
НАЗАД
