Натискам звънеца.
Миг по-късно входната врата се отваря.
Минавам по малкото коридорче и се качвам в асансьора.
Оглеждам драскотините си в огледалото.
Напомнят ми за предишния път.
Знам, че ме чакаш отдавна.
Щом вляза, бързаш да затвориш лаптопа.
Приятелките ти знаят кой идва.
Утре ще знаят какво е правил с теб.
Изпиваме чашите с вино.
И почти не си казваме нищо.
Банята е мокра и запотена.
Ухае на хубаво.
До преди малко си била под душа.
Косата ти още е мокра.
Кожата влажна.
Лосионът ти попива по ръцете ми.
А парфюмът от шията ти горчи на езика ми.
В спалнята е горещо.
Сменила си чаршафите.
И си сложила най-скъпото си бельо.
Което винаги се озовава на пода.
Подгизнало.
Тук съм да ти изпълня желанията.
Да те подчиня и покоря.
Да направя с теб това, което бившия ти не смеел дори да поиска.
А бъдещия ти няма да смее да направи.
Сливам се с теб.
Знам къде и как да те докосна.
Кога да съм нежен.
И кога да съм груб.
Пръстите ми потъват в косите ти.
Целувам те навсякъде.
И те хапя.
Обичам да ти оставям синки.
Винаги на скришни места.
Но знам, че си ги носиш гордо.
Трофеи на страстта.
Познавам как въртиш таза си, когато свършваш.
Как впиваш нокти в завивките.
И за миг спираш да дишаш.
Точно преди да изстенеш силно.
Изправям се победоносно, за да отида за още вино.
А ти лежиш по корем.
Чисто гола.
Потна.
Запъхтяна.
Още стискаща очи.
С леко прехапана устна.
И тънка доволна усмивка.
Знаеш, че не сме свършили.
След малко всичко ще се повтори.
Но по различен начин.
С мен се чувстваш сигурна.
Повече отколкото, с който и да е друг.
Винаги идвам, когато ме повикаш.
Винаги получаваш това, което искаш.
Никога не ме разпитваш.
Не искаш да знаеш дали си единствена или не.
Не ме гледаш с поглед изпълнен с надежда.
Нямаш очаквания.
Не съм тук да те прегръщам.
Нито да ти свалям звезди.
На сутринта няма да ме има.
Ще е останал само вкусът ми в устата ти.
Пулсирането между краката ти.
И уханието на нощта, пропило се в матрака.
Знаеш, че не съм твоят принц.
А просто.
Твоето жиголо.
НАЗАД
