Един текст, който ще отговори на въпроса „Какво вълнува една жена, която все още е девствена и то на тридесет години и как мъжете реагират на това?” Заслужава си да го прочетете!
Като дете бях единствената, която си играеше с момчетата. Израснала съм сред тях и самото ми мислене бе такова. Мама беше изненадана: „Изглежда толкова красива, а момчетата около нея не я интересуваха изобщо“. Тя никога не се притесняваше за моята девственост, а не е и имала повод. Аз бях разумно момиче, мечтателка, възпитана от най-добрите съвети на Джейн Еър и Консуело.
Една вечер случайно видях филма на Бернардо Бертолучи – „Открадната красота“. Благодарение на него аз имах възможността да надникна в света на перфектния първи път. Съвсем скоро в моя свят се появи и подходящият кандидат. Бях в 10 клас, когато в класа ни пристигна нов ученик. Иван свиреше на китара и рецитираше стихотворения на Бродски. Беше страхотен… Всички момичета в училището бяха луди по него.
А той тайно ме изпращаше до вкъщи.
Един ден плахо и неумело се опитахме да се целунем в зоологическата градина, но не се получи. Беше зима, а в моята идеална представа първата целувка се случваше през август. Тогава си казах, че до края на лятото ще се реша и ще го направя и той ще бъде избраният. Прочетох всички женски списания и всичко свързано с неудобните въпроси. Спомням си първия път, когато усетих с ръцете си различията между момичето и момчето – в първия момент бях шокирана, но и приятно изненадана. Изведнъж поисках още, но волята ми беше по-силна: „Спри!“ Можех да осъществя мечтата си, но не успях.
През лятото, когато бях на лагер, моето момче си намери друго момиче от съседния клас. Тогава сложих край на отношенията си с момчетата. Преживях го много тежко. Толкова много спомени и целувки с Иван... Но след четири месеца на страдание, вече нямах никакво желание да има каквото и да е между нас. Благодарение на партитата, танците и изобилието от книги, не ми оставаше време да мисля за него.
След като лятото свърши, се записах в юридическия факултет, дори и аз не знам защо… Виждах момчетата по два начина – тези, които предпочитаха да учат, и тези, които не спираха да ходят по купони и нощни клубове. Всъщност момчетата не ме вълнуваха, но за излизане нямах достатъчно време. Исках само и единствено да уча.
Няколко пъти отидох на парти, но не и с момчета. Просто я нямаше онази тръпка и пеперуди в стомаха.
На петата година се влюбих в Росен – студент, който знаеше всичко за авторското право и интелектуалната собственост. Казах си: това е любов! Той беше романтичен и не настояваше. Обичахме да се разхождаме в университета и често прекарвахме времето си в кафенето, говорейки си за нещата от живота.
Мечтаех си как ще се усамотим в някоя празна зала във факултета, а в най-смелите ми мечти – даже и че ще го направим. Росен беше по-голям и опитен от мен, а това автоматично означаваше, че ще трябва да изгледам огромно количество порно. След като го направих, ми стана ясно, че още не съм готова, но за орален секс ще дам всичко от себе си.
И нещеш ли и това се случи - бях шокирана, защото беше много забавно и в същото време хубаво. Усещането да доставяш удоволствие на любимия човек е просто уникално! Бих казала - спиращо дъха!!!
Но след това, както разбира се във всеки филм, настъпи и онзи ужасен момент, в който след още няколко страстни целувки, признах на Росен, че съм девствена и това ще е първият ми път. Изненадан, заеквайки, той ми каза: „Не, аз не мога да го направя!”. Това беше най-ужасното нещо, което ми се беше случвало, и той трябваше да напусне мечтите ми. Не знаех какво да кажа, аз умирах от срам, всеки път, в който го видех някъде по коридорите на факултета. Признавам си, дори се ядосах, за това как си тръгна просто така.
Толкова ли е срамно да си девствена?
След този случай самоуважението ми се сгромоляса до земята. Реших, че единственото решение е да се отдам на кариерата си. Така тя стана мое ежедневие - договори, регистрация на сделки, постоянно тичане до съдилища и банки. Дори се радвах, че седя до късно в офиса, защото нямам нужда от личен живот. А и точно сега съм в идеалната възраст, в която мога да постигна толкова много, като например да стана партньор в голяма адвокатска кантора.
Сега съм на 30. На всеки един мой рожден ден се повтаря едно и също - мама ми говори как най-накрая трябва да имам човек до себе си, а аз й отговарям, че искам собствено време, в което да мога да правя любимите си неща. Всяка вечер да съм някъде навън, а на другия ден да мога да направя сутрешния си джогинг или йога. Та аз прекарвам уикенда по същия начин, както всяко самотно момиче, като единствената разлика между мен и тях е, че те страдат от липсата на секс, а аз просто не знам какво е. Но мисля, че и така е по-добре. Аз гледам еротични филми, дори си купих няколко вибратора, но не злоупотребявам с тях, защото смятам, че след тях оргазмът с мъж няма да е същият.
Какъв ли ще е първият ми път, дори вече не се опитвам да си представя, тъй като той се отложи доста във времето... Едно обаче знам - че не искам всичко да бъде „перфектно“. Просто искам онзи, който без значение дали след това ще си тръгне или не, да направи моя първи път страхотен. Много ли искам?!
Източник: Cosmo.ru
Превод: Дарена Даскалова
НАЗАД
