През цялото време те наблюдавах.
Изучавах те.
Предизвиквах те.
Това бе моят начин.
Харесваше ми да се опитвам да си проправям път към твоето желязно сърце.
Защо си такъв?
Ако позволиш да те обичат, светът няма да стане по - лошо място.
Не е страшно.
Но знаеш ли... ти не си за мен.
Твърде еднакви и твърде различни сме.
Радвам се, че постигаш целите и мечтите си, но има нещо, което не можеш да промениш.
Още вярваш, че любовта харесва лъскави подаръци.
Още вярваш, че позицията определя чувствата.
Беше прав...
Може би не можеш да ми дадеш това, което искам.
Аз съм колкото специална и различна, толкова и обикновена.
Доказах си, че мога да успея във всичко сама.
Просто, ако ти държеше ръката ми и беше зад мен, щеше да е по-хубаво.
Благодаря ти.
Най-ценните уроци научих от теб.
Автор: Валентин Петров
НАЗАД
