Често приемаме заобикалящия ни свят като даденост и не се замисляме за думи и предмети, които са част от нашето ежедневие. Смятате ли, че имената на нотите носят някакво скрито значение, знаете ли кой ги е измислил? На тези любопитни въпроси ще отговорим днес.
Всъщност бащата на петолинието се казва Гуидо д’Арецо. Той взел сричките от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител.
Гуидо д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Той е създал съвременната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация („невма“, мн. ч. „невми“ (на латински „neuma“ от старогръцки πνεῠμα – „въздух“).
Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове.
Сричките ut, re, mi, fa, sol, la са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител:
UT queant
laxisREsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes
По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си“, който се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes, а ut се заменя с по-благозвучното „до“.
Преведени на български език, имената на нотите означават:
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – материя
Ми – Miraculum – чудо
Фа – Familias Planetarium – седемте планети, т.е. слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – небеса
Любопитно, нали?
НАЗАД
