През последните няколко дни Холивуд буквално се разтресе от обвиненията към Харви Уайнстийн. Много актриси заявиха, че са били сексуално тормозени от продуцента, което доведе до решението на съпругата му да го напусне. Последвалата вълна от признания накара всички да се замислят за цената на успеха и отношението към жените, което изглежда не се е променило през вековете.

Историите за сексуален тормоз не бива да бъдат премълчавани и днес ще "чуем" някои от историите на едни от най-известните холивудски актриси за това през какво е трябвало да преминат по пътя към върха.

Рийз Уидърспун

„Имам свои преживявания, които са свързани с времето, когато бях непълнолетна. Внезапно обаче тези спомени се върнаха много ярко. Започнах да спя трудно. Заливаха ме емоции – страх да кажа всичко на глас, вина, че не проговорих по-рано, отвращение към директора, който ме нападна, когато бях само на 16. Ярост заради това, че от подобно нещо зависеше работата ми. Иска ми се да ви кажа, че съм изпадала в подобна ситуация само веднъж. За нещастие това не беше еднократно преживяване. Не говоря за това често, но след като чух историите на други жени от бранша, изпитах желание да бъда абсолютно честна и открита. Вече не се чувствам сама“.

Дженифър Лорънс

„Когато бях доста по-малка, тъкмо започвах кариерата си, бях заплашена от продуцентите на филма, че ако не сваля 6 килограма в рамките на седмица, ще ме уволнят. Имаше момиче преди мен, което беше уволнено именно поради тази причина. По това време една от продуцентките ни изправи напълно голи с още пет жени, които бяха доста по-слаби от мен. Дори нямаше как да се прикрием. Снимаха ни под предтекст, че снимките трябва да ми служат за вдъхновение да отслабна. Ако се чудите защо не се отказах, не можех. Опитах. Говорих с другите продуценти относно нереалистичната диета, а те ми отговориха, че нямали представа защо всички останали си мислели, че съм дебела. Била съм просто закръглена... След това се научих как да казвам не“.

Джесика Частейн

„Имах продуцент, който ме пипаше всеки път щом мина по коридора. Не се обаждах, защото ме беше страх, че ще остана без дом - тогава живеех под наем. Спрях да се правя на малка и невидима и за моя изненада кариерата ми не се провали. Казах всичко, но много по-късно, защото не смятах, че директор или продуцент трябва да ме третира по този начин. Това е индустрия пълна със сексизъм и расизъм. Много често се случва да си затваряме очите пред такива неща. Вдъхновена съм от жените, които са далеч по-смели от мен, които рискуват всичко, за да кажат истината и да спасят някой друг. Важното е, че гласовете на тези жени не се забравят. Трябва да бъдем като тях“.

В защита на жени, преживяли подобно отношение, се изказва Кристен Стюарт, която твърдо заявява своето отношение по въпроса. Според нея трябва да се изградят стабилни организации, където тези жени да се чувстват сигурни и да нямат страх да проговорят, защото това е основният проблем. Страхът от последствията.

Марго Роби също разказва за това, колкото е порочна филмовата индустрия във връзка с жените. Заради красотата и харизмата, мъжете се отнасят към актрисите така сякаш те и ролята им зависи от тях. Което поражда едно постоянно напрежение и тормоз.

Към проблемите се добавят цвета на кожата, религията, сексуалната ориентация. Оказва се, че развлекателната индустрия използва подобни фактори, за да манипулира. И то в сериозни размери.

Остава основният въпрос: Кога ще се научим да бъдем толерантни и кога жените вече няма да бъдат третирани като сексуални обекти?