Защо не разпознаваме собствения си глас в запис?

Често срещано явление е да не "звучим като себе си" в записите и за това си има причина. Когато чуваме други хора да говорят, звуковите вълни преминават през въздуха и вибрират в тъпанчетата ни. Същото се случва, когато чуваме собствения си глас в допълнение към още едно нещо. Нашите гласни струни вибрират, когато говорим, и тези вибрации са втори източник на звук за нас. Така че, когато говорим, това, което чуваме, е комбинация от тези два звука.

Когато чуем запис на гласа си, единственото, което чуваме, е външният стимул, а не вибрациите на гласните струни, поради което той звучи много различно за нас, почти неразпознаваемо, тъй като не сме свикнали да го чуваме. Според едно проучване, когато хората чуват записи на собствените си гласове, само 38% от тях успяват веднага да разпознаят собствения си глас. Записът на собствения ни глас е с по-висока височина и няма фалшиво усещане за бас като това, което имаме, когато се чуваме да говорим.