„Когато имахме проблеми, толкова много хора протегнаха ръка, за да ни помогнат. Но оставиха топката в нашето поле и ни казаха да им се обаждаме или да говорим с тях, когато имаме нужда от помощ. Мисля, че и двамата бяхме виновни, че смятахме, че трябва да решим проблемите си сами, така че рядко приемахме предложенията им.

Може би сме разговаряли от време на време, но никога не сме мислили, че ще могат да ни помогнат. Или че наистина искат. Това беше много арогантно мислене. Не съм сигурен дали разговорите и търсенето на съвет биха спасили брака ми, но като погледна назад, ми се иска да бях опитал.“