Кристофър забелязва, че синът му изостава от връстниците си във втори клас и тогава е трябвало да посрещне диагнозата. Оттогава той и съпругата му са заети с неговата терапия. Горам казва, че съчувства на всички родители, които имат деца с увреждания, тъй като той е преминал през много промени и е издържал много стрес. Но той вижда положителната страна на това изпитание, тъй като съпругата му, по думите му, се е оказала „истински супергерой“ в справянето със ситуацията.