„Когато съм била на 18 месеца, са ми поставили диагнозата епидермолизна булоза, но до тази година живеех почти нормален живот, въпреки състоянието на кожата ми, беше ми лесно да го прикривам. Но по-рано тази година състоянието ми се влоши драстично и днес не мога да правя много от нещата, които правех преди. Увереността и самочувствието ми се сринаха. Голяма част от деня ми минава в грижи за кожата ми или в непрестанни болки. Сега, повече от всякога, искам да си припомня, че това все още съм аз. Все още съм красива и това заболяване, с което трябва да живея до края на дните си, не може да определи коя съм като човек. То винаги ще бъде с мен, но няма да му позволя да превземе живота ми“.