„Започнах да се самонаранявам, когато бях на 13 г. и оттогава се боря с този проблем. Най-лошото на самонараняването е, че с времето проблемът се задълбочава – накрая се опитваш да си причиниш все повече и все повече болка, причиняваш си неща, които не си смятал за възможни в началото. Самонараняването е като наркотик и накрая дори пластичната хирургия не може да оправи белезите ти, затова единственото, което ти остава, е да обичаш белезите си, така че негативната връзка, която те имат със самонараняването, да изчезне, а с връзката да изчезне и болката, съпътстваща белезите. Белезите ми разказват собствената ми история и няма да позволя на никого да промени отношението ми към тях.“