Филмовите сценаристи сякаш винаги имат пред себе си само и единствено два варианта да изобразят самотните майки на големия екран, като те са или героини, работещи ден и нощ, за да осигурят прехрана и добър живот на децата си, или чудовища, които изолират децата си от целия външен свят с идеята да ги защитят от всичко грешно и различно.
В реалността, обаче, самотните майки са просто… майки. И те, като всички хора, имат както своите силни, така и своите слаби страни. Те може да са объркани и уплашени, може да са в сложни отношения със себе си или света, може да мечтаят за любов и семейство или изобщо да не искат постоянна връзка, защото са твърде наранени или пък се чувстват напълно завършени без партньор до себе си. Но преди всичко тези жени са просто майки, които обичат децата си и се стремят да ги дарят с любов и да се грижат за тях по възможно най-добрия начин.