От персонажа на Джим Кери в “Лъжльото” през 1997-ма до този на Кевин Спейси в “Девет живота” през 2016-та, бащите в света на киното са винаги еднакви - те щедро дават обещание на децата си и никога не ги спазват!

Филмовите татковци са винаги заети, непоправими работохолици и пропускат или закъсняват за всички важни събития в живота на децата си, за да могат по-късно да се поправят с почти героични усилия.

За съжаление, твърде често виждаме как нормалният грижовен баща, който чете приказки за лека нощ на децата си или помага с домашните им или домакинската работа, в разбирането на холивудските сценаристи, е едно митично и фантастично създание.

В света на киното, сякаш единствено и само самотните татковци въплъщават всички най-добри човешки и родителски качества, и се превръщат в неизчерпаема тема за редица романтични филми, опитващи се да достигнат успеха на касовото заглавие от 1993-та “Безсъници в Сиатъл”.