Възможно ли е един филм да ни накара да вникнем в личната криза на семейна двойка от САЩ с две деца в средата на XX век? Към края на филма ти се иска да се отдалечиш от телевизора, осъзнавайки че всичко, което гледаш, се отнася и за теб самия. Как главните герои имат намерение да заминат за Париж, за да променят живота си. Но не всичко е така просто – може да смениш местоживеенето, но от себе си не можеш да избягаш. И ако душата ти е празна, то където и да живееш, с който и да си, мъката няма да те остави. За това откритие благодарим на филма.