Дизайнер на костюмите: Милена Канонеро

Режисьорката София Копола признава, че във филма умишлено е искала да сблъска историята и реалността, за да улесни възприемането на филма от хората. Това обяснява факта, че наред с историческата кройка на тоалетите, във филма са използвани повече от неправдоподобни цветови схеми. Карамелените и пастелните рокли едва ли биха могли да бъдат носени от дама от XVIII век. Дори и тя да е младата Мария Антоанета. Но тъй като всичко се случва в рамките на режисьорската идея, нека не бъдем придирчиви.

В интервютата си след излизането на филма художничката Милена Канонеро многократно подчертава, че задачата да възстанови в детайли костюма от епохата на рококо не е била нейна цел. Въпреки това обаче виждаме доста добри реплики от епохата. Кройките на роклите-панаири, наподобяващи чаша за шотове, корсетите, сложните шапки, избелелите лица, невероятните прически, напомнящи на градини, осеяни с цветя - всичко това има пряка връзка с рококо.

Маратонките „Convers“, които в една от сцените могат да се видят в арсенала на кралицата, нямат нищо общо с това. Според художника и режисьора те са си позволили тази шега съзнателно, а също и в съответствие с желанието да приближат филма до публиката.

Цветовете играят немалка роля тук. В началото на филма, когато виждаме Мария Антоанета като млада и разкрепостена, роклите ѝ са изцяло романтични - розови, бели, с флорални мотиви и с многобройни дантели.

С развитието на сюжета и ескалацията на негативните събития костюмите постепенно започват да се оцветяват в по-тъмни тонове.