„За нищо на света не бих искала отново да съм на двайсет. Сега съм много по-щастлива от тогава, защото на тази възраст все още опознаваме себе си, опитваме се да разберем кои искаме да бъдем и страдаме от съмнение в себе си. Сега знам точно от какво имам нужда и без какво мога да живея”, Моника Белучи.