Съгласете се, много родители казват на децата си фрази като: „Спри да плачеш за глупости“ и „Само слабите плачат, а ти слаб ли си?“ Разбира се, най-често те са адресирани до момчета, но момичетата също периодично се молят да не бъдат капризни.

Но какво се случва в психиката на детето в този момент?

Започва да мисли, че потискането на емоциите е нещо нормално, където се формира опасното убеждение „болка = срам“. В бъдеще неспособността за съчувствие ще доведе до постоянна студенина в отношенията и убеждението, че партньорът винаги манипулира сълзите, а не иска да покаже по този начин, че е наранен или обиден.

Вместо това си струва да говорите с детето и да му обясните, че изразяването на всякакви емоции не е слабост, а норма и от голяма важност. „Виждам, че изпитваш болка. „Разкажи ми за това.“ Прегърнете детето си, когато плаче, без да го осъждате, за да го накарате да се почувства в безопасност. И разбира се, необходимо е да обясните разликата между манипулацията и искрените чувства, които не бива да се пренебрегват.