Това е художничката Шамсия Хасани, първата жена уличен артист в Афганистан, и момичето от картините ѝ - жената със затворени очи и без глас, която Хасани рисува по стените на изоставените, бомбардирани сгради в цялата страна.
“Вярвах, че графитите могат да бъдат умел инструмент, чрез който да преобразя разрушените от войната стени на моя град в пъстри картини. А цветовете им да скрият пукнатините и дупките от куршуми, които носят само болка. Наместо това исках да споделя едни различни емоции и да подаря усмивка на онези, които може би никога не са били на изложба.” - разказва самата Хасани.
Нейните графити, които изобразяват ролята на жените в едно общество, доминирано от мъже, често са наричани грях от случайни минувачи, но това не я спира да рисува момичето, което се губи в мечтите си, се бори със страха от миналото и несигурността на бъдещето, познава болката и със скръбта, но е и патриот, който обича родината си и не е готова да се предаде на безнадеждността.
След като талибаните отново превзеха Афганистан, много от гражданите на страната не са сигурни как това ще се отрази на живота и безопасността им, а битката между светлината и тъмнината, която поробва мястото, което Хасани нарича дом, тепърва предстои.
