Къчър разказа, че е имал огромни физически проблеми, които са правили живота му непоносим: "Част от това бе психическото ми състояние, свързано с пълното ми завръщане след събуждането в болницата. Не можех да ходя и си казах: "Чакай малко, ако мога да премина от невъзможност да ходя до бягане на маратон за 3 години, тогава мога да оставя това в миналото и да кажа, че отново съм върнал себе си. Сега съм добре и съм щастлив. Истински щастлив!"
В същото време той осъзнава, че семейството, което го подкрепя по време на трудното пътуване, е от съществено значение. Прекарването на време с децата му се превръща в негов основен приоритет.